Николай Александрович Петрини - земеделец, дружбаш, журналист и публицист. Роден в Ямбол на 4 декември 1889 година. Баща му е руски офицер, участвал в Освободителната война и останал на служба в българската армия като военен инструктор. Майка му, Серафима Илиева е от Сливен. Той има две сестри по-големи от него. За родната му къща има две версии: тази на Ваня Газдова в книгата и „Автобиографична хроника” 1994 г., където на стр.16 пише, че баща и купил къщата срещу читалище „Съгласие” от съпругата на Петрини след Първата световна война и друга, че къщата на Петрини се намирала западно от ловния дом, според племенника му Александър Коларов.
Детството на Николай Петрини преминава в Ямбол, Учи в еврейското училище и от малък владее български, руски, турски и идиш. По-късно научава немски и френски. Като млад се е чувствал русняк. Влиза в Кадетския корпус на Военното училище през 1904 г. Напуска Военното училище и завършва гимназия в Одрин през 1909 г. Започва да следва социални и правни науки в Женева.
При избухването на Балканската война се завръща в България и влиза като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Раняван е и е носител на ордени за храброст. След войната остава в армията като редови офицер.
По време на Първата световната война 1914 - 1918 г. е ранен. След излекуването си от получените рани сам пожелава да се върне на фронта като ротен командир. На 22.09.1918 г. при с. Кафадарци той превежда престолонаследника Борис по една пътечка и така го спасява от вероятен плен. През 1924 г. Борис чрез Павел Груев го съветва да бяга в Чужбина, но Петрини отказва.
След войната завършва Аеропланното училище с чин капитан и е на служба в летище Божурище и помощник на Началника на Гражданската авиация.
Става привърженик на БЗНС. Избран е от Преслав за депутат в ХХІ ОНС. Член е на Върховния съюзен съвет на БЗНС 1923-1925 г. Участва в акционен комитет за съвместна дейност между земеделци и комунисти при подготовката на Септемврийското въстание.
Проявява се като талантлив журналист. Заедно с Димитър Грънчаров издава вестник „Народно знаме” 1924 -1925 г. и в.”Народовластие” 1924 г. Редактира вестник „Оранжево знаме” и вестник „Защита”, сътрудничи на вестник „Селско знаме”.
На 16 април 1925 Николай Петрини е арестуван в квартирата на Адела Николова, намираща се на ъгъла на ул. „Паренсов“ и бул. „Евлоги Георгиев“ (съществуваща до днес). В момента на арестуването му той е народен представител в тогавашното Народно събрание, но въпреки това е ликвидиран на 17 април 1925, вечерта в Обществената безопасност. На 11 май 1925 година задочно е произнесена смъртната му присъда.
Личността на Николай Петрини се откроява с личната му храброст и безстрашие. Политическата му дейност подлежи на внимателен анализ.
Днес училище в родния му град носи неговото име.

ПЕТЪР ПЕТРОВ