Данните за тези паметници са оскъдни. Изследователите ползват книгата на Никола Върховски „Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820 – 1876 г.” в нейните три издания: от 1910 г., второ преработено издание 1928 г. и третото от 2006 г.. Никола Върховски е роден през 1857 г. в с. Еникьой, Одринско. След Освобождението идва в Ямбол и става учител и журналист. На 53 годишна възраст за един месец през 1910 година събира спомените на останалите живи участници в подготовката на Априлското въстание в Ямбол и издава книгата. През 1928 г. излиза второто издание, в което има повече данни за паметника на ямболските революционери, загинали за свободата.*1
През 1983 г. е издаден от НИПК и Ямболския музей каталог на „Историческите паметници в Ямболски окръг”, в който са поместени кратки биографични данни за Георги Дражев и снимки на паметниците на Георги Дражев, на лобното му място, на загиналите ямболски революционери и на Георги Дражев и загиналите във войните. *2
През 2007 г. Христина Женкова, уредник в музея участва с научно съобщение за паметника на Георги Дражев на научна конференция в град Троян с опит да проследи историята на паметника. *3
През 1894-1896 г. кмет на град Ямбол е Никола Попиванов. Той е писар на тайния революционен комитет, основан в Ямбол през 1873 г. от Георги Дражев. По негово време общината закупува едно място на ул. „Ал.Батенберг” /сега ул.”Цар Освободител”, градинката срещу Дома на армията/. Никола Върховски пише „пренесоха се останките на покойниците” на не уточнява на кои. *4
През 1897 г. Иван Вълчанов Икономов от Ямбол издава брошура от 16 страници „Обесването на Георги Дражев” и първи дава идеята за построяване на паметник на загиналите революционери, но нищо не е направено. *5
Георги Дражев и Жеко Андреев са обесени в Ямбол на 29 юни 1876 г. и вероятно са погребани в Каргонските гробища. Атанас Кратунов и Захари Величков са обесени в Одрин на следващия ден. Закопани са в Киришханата, обаче гръцкият владика Дионисий заповядал да ги изровят и след три дни били погребани в българските гробища на същата махала от свещеник Константину служащ при българската църква „Св. Св.Константин и Елена” *6 Няма данни дали костите им са пренесени в Ямбол.
Ради Иванов Колесов умира през 1862 г. и е погребан в двора на църквата „Св.Троица” в Каргона. Не е изяснен въпроса защо в тази църква и то в двора, а не в църквата „Св.Георги”, където е бил учител в Светигеоргиевското учлище. През 1884 г. умира първият председател на ямболското читалище /основано през 1869 г./ хаджи Тодор Вълков Кичуков и е погребан в Каргонските гробища, след това костите му са пренесени и препогребани източно от апсидата на църквата „Св.Троица” . Сега на мястото няма никакъв отличителен знак. Той също е бил учител и свещеник в църквата „Св.Георги”. Дали по църковен канон не са погребани там не е ясно.
През 1888 г. умира Атанас Кожухаров и е погребан в Каргонските гробища. Липсват документи дали костите на Ради Колесов и Атанас Кожухаров са преместнеи при тези на Георги Дражев и Жеко Андреев.
През 1908 г. по инициатива на Александър Минов, който е бил кмет на града през 1905 г., се образува комитет за издигане на паметник на революционерите, но до 1910 г. когато Никола Върховски събира спомените не е направено нищо *7
В спомените на доктора по право Ангел Йорданов, роден в Ямбол /1891 - 1977 г./, се споменава: В дясно се издигаше една могила, обрасла с коприва и бъз, с черен дървен кръст на върха. Това беше гробът на обесените ямболски революционери. Гробът беше занемарен, кръстът прояден, а желязната ограда около гроба разкривена. *8
През месец юли 1923 г. започва събарянето на отчуждените сгради до гроба на обесените. *9
На 17 октомври 1923 г. Комитетът за издигане на паметник решава да се огради мястото на паметника и се възложи на архитект изработването на проект. Решават също да се изгради зидан гроб и се поставят тленните останки, а могилата да се унищожи. *10
До второто издание на книгата на Никола Върховски 1928 г. не е направено нищо. В нея се обещава, че до 29.06.1929 г. ще бъде издигнат паметник. По това време кмет на града е Стоян Митев, а главен архитект Трендафил Гюлев. *11
През това време е създаден и Комитет за въздигане на паметник на загиналите в двете войни ямболци. Запазена е протоколната книга на този комитет. В нея са включени 33 протокола на Комитета за периода 15.11.1925 г. – 21.02.1946 г.. *12 От тези протоколи ясно се вижда трудния път изминат до построяването на паметника.
По инициатива на Съюза на запасните офицери и подофицери в присъствието на 20 души на 15.11.1925 г. се учредява Комитет от 15 души. В протокола са посочени институции без имената: Началникът на гарнизона, Кметът, Председателят на дружеството на запасните офицери, Директорът на Популярна банка, Председателят на гимнастическото дружество, Музикално дружество „Гусла”, Председателят на търговските сдружения, Околийският началник, Председателят на инвалидното дружество, Председателят на занаятчийските сдружения, Директорът на педагогическото училище. В дневния ред има точка за избиране място на паметника, но няма други данни в протокола. *13
На 17.11. 1925 г. на заседание на Комитета се разпределят длъжностите.
Спортен клуб „Слава” събира средства и на 12 юли 1930 година на игрище „Георги Дражев”, в деня на обесването на Георги Дражев е открит негов паметника в парка. *14 Автор на паметника е Йордан Кръчмаров. Той е роден в Разград, завършил художествената академия в София, учил в Германия. От 1933 г. до 1948 г. е скулптор в Етнографски музей София. *15 Не е ясно защо в местния вестник „Тракиец” се налага тезата, че той е наш съгражданин. Авторът е майстор в портретния жанр и предава точно физическия образ на Георги Дражев по запазена снимка. От четиримата обесени ямболски революционери, само Георги Дражев има запазена снимка.
След осемгодишно прекъсване Комитет за въздигане на паметник на загиналите в двете войни ямболци провежда заседание на 17.09.1933 г. Кметът Стоян Митев предлага заради „тежките времена” да се отложи построяването на паметника. Взема се решение да се проведе съвместно заседание с Комитета за издигане на паметник Георги Дражев. *16 Няма данни дали е проведено такова заседание.
На 03.07.1935 г. е приет проекто-правилник за дейността на Комитета. Решава се към събраните средства да се искат помощи от държавата и Фонда за построяване на войнишки паметници при Министерство на войната. *17
От 09.08.1935 г. Комитетът се оглавява от полк. Ангелов – началник на гарнизона. Паметникът е за увековечаване на падналите за свободата и обединението на българските племена герои от Ямбол и околията. Полковинк Ангелов не е вече началник на гарнизона и си подава оставката, която не е приета. *18
На 04.09.1935 г. Комитетът решава да се отпечатат лентички с надпис „Фонд за постройка на паметника”. За първи път се споменава на лентичката да има и образа на Георги Дражев. Избира се и касиер за събиране на парите за паметника. *19
На 08.10.1936 г. Комитетът разглежда модела на Йордан Кръчмаров. *20 От протоколите не е ясно дали Комитетът е възложил поръчка на автора. Макетът е Георги Дражев в цял ръст, във въстаническа униформа. Пиедесталът е гробница с каска, лавров венец и кръст за хаброст. На заседанието се оформят две мнения: 1. Да се обяви конкурс за паметника и 2. Макетът на Йордан Кръчмаров да се изложи в градската аптека за обсъждане от ямболското гражданство за 7 дни.
В ямболския вестник „Тунджа” са публикувани две мнения за мястото на паметника. Според Черню Георгиев, общественик в града, да бъде близо до лобното място на Георги Дражев в Каргона и на Любен Брънеков – юрист, до банята с арка. *21
На 21.10.1936 г. Комитетът решава да се обяви конкурс за 400 000 лв. *22
На 17.12.1936 г. Комитетът вече е с нов председател полк. Несторов и решава да се обяви конкурс и се изготви програма от комисия в състав Апостол Петров – кмет, Пандуш Илиев – адвокат и Кръстю Георгачев – директор на Популярната банка. Да се предвиди и местният герой Георги Дражев. *23
В заседание от 21.01.1937 г. цената на конкурса се завишава на 600 000 лв. Обявени са три премии I-ва 12 000 лв., II-ра 8 000 лв., III-та 5 000 лв. От Ямбол за членове на журито са определени Стоян Митев и Марин Белогушев, учител в Ямболската мъжка гимназия. *24
В протоколната книга за времето от 21.01.1937 г. до 01.04.1938 г. няма данни за конкурса и за него съдим само от местната преса. В Държавен вестник от 15.10.1937 г. бр.228 е обявен конкурс за изготвяне на модел за паметник на падналите във войните ямболци. До 24 .11.1937 г. постъпват 10 проекта. Според вестник „Тракиец” журито е в състав: полк. Ангелов, Стоян Митев – кмет на града, Марин Белогушев, арх. Христо Берберов, Васка Емануилова и Петър Киселинчев – художници. *25 Според протокол на Комитета са изплатени суми на Веска Емануилова, Н.Киселинчев, Кр.Белберов, арх. Божидаров. *26
Според в.”Тунджа” журито не дава първа награда. Втора награда дава на проф.Анастас Дудулов / роден в Струга, Македония, 1891 – 1972 г. /, професор по моделиране в Художествената академия София. Засега няма данни как е изглеждал неговия проект. Трета награда се дава на арх. Иван Зидаров и художника Илия Петров. Откупка на Невена Трънкова от Ямбол, учителка в гимназията с арх. Ножаров.*27
През май 1938 г. резултатите от конкурса са обявени. Проектът е група от три фигури – офицер, знаменосец и войник. Централна фигура е тази на Георги Дражев със знаме в ръка. Проекта е на Илия Петров и арх. Иван Зидаров. *28
През 1939 г. вече е изработен глинения модел на паметника. Комитетът натоварва Иван Златаров, народен представител от Ямбол и индустриалец да прегледа макета на паметника.*29
През 1940 г. Комитетът натоварва Стоян Митев и главния архитект на града арх. Стойчев да подготвят работата по пиедестала, като се посети кариерата край с.Гранитово, а комисия в състав Кръстю Георгачев, Тодор Тодоров и Христо Захариев през 1941 г. да закупят строителните материали.*30 Решават построяването на пиедестала да започне от 01.04.1942 г. Никъде не се споменава къде ще бъде издигнат паметника.
Паметникът е отлят в София в бронзолеярната през 1942 г.*31 През 1943 г. е докаран в Ямбол и е поставен в парка, на тревата, на място, което се намира срещу днешния паметник на Съветската армия.
Паметникът е фигурална композиция: Георги Дражев е в цял ръст, във въстаническа униформа без шапка. Дали е търсена физическа прилика с образа е трудно да се каже. В дясната си ръка високо вдигната над главата държи сабя, а лявата му ръка е изтеглена назад. Облечен е в куртка обшита отпред в жгути /шнурове/. На кръста е препасан пищов в кобург. Обут е в цървули, навои и върви. Отляво на него е войник с каска, войнишки шинел, с раница на гърба. В ръцете си държи пушка с щик, наведен в атака. Отдясно на Георги Дражев е войник с каска, облечен в шинел и държи развято знаме. На кръста му пистолет в кобур. Зад него войник с каска и шинел, държи в двете си ръце по една ръчна бомба. В краката на първия войник каска и приклад на карабина. Зад Георги Дражев, с шинел и бинтована глава войник държи в дясната си ръка ръчна бомба.
През 1943 година са окончателно уредени сметките с проектантите.
С паметника на Георги Дражев и загиналите във войните се смесват две исторически събития – Априлското въстание и войните, които води България.
Дава се преднина на Георги Дражев, а назад остават тримата му другари Жеко Андреев, Атанас Кратунов и Захари Величков. Четиримата герои са равни в смъртта си в борбата за национално освобождение.
Вероятно това е накарало Комитетът или някой друг през 1943 г. могилата /днес градинката до дома на армията/ където са погребани революционерите да бъде оградена с желязна ограда и от двете страни на кръста да се вдигнат каменни плочи.*32 Между двете плочи е поставена плоча с надпис: „Георги Дражев, Захари Величков, Атанас Кратунов, Жеко Андреев, Атанас Кожухаров, Ради Колесов. Вечна слава на борците дали живота си за националното ни освобождение 1876 г.” Липсват архивни материали и такива в ямболската преса за изграждането на този паметник.
Последният протокол на Комитета е от заседанието на 21.02.1946 г. Настъпили са политически промени и отново се обсъжда въпросът за паметника. Все още място за поставяне на паметника не е определено. Кметът на града Мара Атанасова, на въпроса за петно отговаря, че в момента се изработва нов градоустройствен план на Ямбол и тогава ще се реши къде да бъде поставен паметника. Започва да се задава и въпроса „Дали паметникът е удачен и не представлява ли нещо реакционно” *33
След построяване на паметника на съветската армия, той е пренесен от парка в склада на общината и стои там до 1968 г. близо 20 години.
През 1968 г. или 1969 г. в сградата на старата поща, тогава на Градския съвет за култура се провежда заседание с участие на културната общественост в града. Обсъден е въпросът за монтирането на паметника. От общината предлагат да бъде монтиран на мястото където е сега. Тримата музейни работници посочват, че още от древността към паметниците се подхожда и са на високо място. Въпросът остава за решение в бъдещето, като ще се търси друго място.
През 70 – те години на ХХ век паметникът е открит на площадното пространство срещу моста в Каргона, намиращо се в близост и до мястото където е бил обесен Георги Дражев.
Изграденият бюст паметник на Георги Дражев в парка от спортен клуб Слава” днес е в неподходяща среда. В чест на 140 години от Априлското въстание би могло да се помисли и обсъди въпросът за преместването му на лобното място на Георги Дражев.
Петър ПЕТРОВ

БЕЛЕЖКИ:
1.Върховски Н., „Ямболски патриоти по духовното и политическото ни Възраждане” Я, 2006
2. Маринова Н., Петров П., „Исторически паметници в Ямболски окръг” С 1983 г.
3. Женкова Хр., „Войниците ямболци – история и съдба” в Сб. Културно-историческо наследство на Троянския край. Градът – история, етнология, култура, 2007 с.78–81
4. Върховски Н., цит.съч.с.81
5. пак там с.86
6. пак там с.60
7. пак там с.81
8. Спомени на Ангел Йорданов, РИМ – Ямбол
9. в.”Тракиец” бр.1/29.07.1923 г.
10. в.”Тракиец” бр.16-17/20.10.1923 г.
11. Върховски Н., цит.съч.с.81
12. ТДА Ямбол ф.379 к оп.1, а.е.5
13. пак там л.1-2
14. в.”Тракиец” бр.286/22.06.1930 г. и бр.288/17.07.1930 г.
15. Енциклопедия България, С 1982 г., т.3, с.631
16. ТДА Ямбол ф.379 к оп.1, а.е.5 л.3
17. пак там л.6
18. пак там л.7-8
19. пак там л.11-13
20. пак там л.15, в.”Тунджа” бр.42/771/ - 18.10.1936 г.
21. в.”Тунджа” бр.41/770/ - 11.10.1936 г.
22. ТДА Ямбол ф.379 к оп.1, а.е.5 л.22
23. пак там л.17-18
24. пак там л.19
25. в.”Тракиец” бр.608/05.12.1937 г.
26. ТДА Ямбол ф.379 к оп.1, а.е.5 л.21
27. в.”Тунджа” бр.48/829/ - 05.12.1937 г., Енциклопедия България, С 1982 г., т.2, с.452
28. в.”Тракиец” бр.629/06.05.1938 г.
29. ТДА Ямбол ф.379 к оп.1, а.е.5 л.29
30. пак там л.28-29
31. Енциклопедия България, С 1982 г., т.5, с.39
32. в.”Тракиец” бр.843/04.04.1943 г.
33. ТДА Ямбол ф.379 к оп.1, а.е.5 л.35