Христина Женкова – Регионален исторически музей , Ямбол

Черню Георгиев Христов е известен в миналото ямболец . Учител, черковен певец и финансов пристав, той е сред онези наши съграждани които със своята родолюбива дейност вписват имената си в изграждането на българската просвета и култура. През 40-те години на ХХ в. негови бележки и статии за миналото на Ямбол са печатани във в. „Тракиец”, и „Тунджа”.
Роден на 15.01.1860г. в семейството на известния в града ни шивач. Първоначално образование получава в училището към църквата „Св. Троица”, от 1875г. е чирак в турска бакалница. По време на Априлското въстание 1876г. , шестнадесен годишен е свидетел на арестите и жестокостите на които е подложена българското население в Ямбол.
След Освобождението Черню Георгиев се отдава на учителската професия. С кратки прекъсвания от 1879 до 1889г. е учител в тополовградските и елховски села. През 1900г. се установява окончателно в Ямбол. Заедно в Петър Нойков, Христо Вълев, Димитър х. Иванов , Злати Паламидов е учител в училището към църквата „Св. Троица”
Вестник „Тунджа” в броя си от 7 май 1936 г. помества спомените му за събитията в с. Бояджик от април 1876 г.
„Помня като днес, минаването през Ямбол на Шевкет паша на път за Бояджик, начело на много пехота, конница, артилерия, черкези и башибозук. Сам той, читан строен мъж от Анадола, с бяло красиво лице, черна гъста коса, възседнал породист кон на седло в зелен цвят със златна везба. Бях тогава калфа в бакалницата на Осман ага. У нас редовно пазареше стария ага, едноименник и приятел на господаря ми. Той бе единствен турчин в Бояджик – голям земевладелец. Когато го запиташе господаря ми, как живее със своите съселяни той отговаряше „ Много зле. Много непокорни хора. Като кажат „УДРИ”, удрят до умиране”.
Клането в Бояджик се извърши в сряда, срещу Спасовден през 1876г.
Преди това там отишъл стражарин да изпълни една правителствена заповед. Общинското управление не само не изпълнило наредбата на властите, но нагрубило полицая и го изгонило. Тогава каймакаминът сам отишъл. Обаче същото се случило и на него.
По същия начин се отнесли и жителите на Бояджик и към Едем ага, владетел на Калфакьой /дн. с. Миладиновци/ с десетина села наоколо…
Каймакамина съобщил на своето началство в Сливен. От там съобщават в Одрин и Цариград и подир няколко дни Шевкет паша се отзовава пред Бояджик.
Преди да влезе в селото наредил да повикат кмета и аазите……. Щом дошли повиканите запитал :”Имате ли комити в селото?” Отговорът бил :”Нямаме” Като бил прибавен и отговора, че младите не могат да се умирят. „Така ли, казал пашата, аз сега ще ги умиря”. Неотстъпили и десетина крачки с един залп били повалени на земята. След това войската, черкезите и башибозука се втурват в селото. Де кого видят в къщите и на улиците мъже, жени и деца, всички минали под ножа. Благодарение на това, че нивите бяха изкласили малцина можаха да се скрият. Цялото село беше опожарено, църквата разрушена от артилерията….
Помня завръщането на „победителя” в Ямбол. То представляваше грозно зрелище.Главата на попа Желязко натъкната на върлина се разнасяше из града за подигравка между турското население. Всичкият добитък на селото биволи, волове, крави , овце, коне бе плячка на аскеря. Жалния рев на този добитък изпълни града.
„Бояджишката яма стана нарицателно”.
Дори и в някои отношения споменът на Черню Георгиев за събитията в село Бояджик да е спорен е един интересен и полезен извор на информация.