За него сведенията са много малко. От спомените на Атанас Зафиров, в Ямбол, няколко години преди Освобождението, неустановено кога, пребивава година и половина ескадрон и рота поляци, на турска служба. След тяхното заминаване в града остават Островски и Вайц - панталонаджии. Те обучават за шивачи панталонаджии Пани Бочуков, Стефко Петков и други. Оръжейникът Иван Брански обучава Руси Василев Хаджирусев за оръжейник*1. Предполага се, че това е времето, когато Ямбол става крайна гара по ж.п. линията Търново - Сеймен /Септември/ - Ямбол през 1874 година. Чиновниците на гарата са чужденци и носят панталони т.н. „опънати дрехи” за разлика от потурите, които носели ямболските мъже. Започва подмяна на потурите с панталони и занаята „панталонаджийство” процъфтява. Един от шивачите панталонаджии е и Стефко Петков. Неговото име се споменава на няколко места в книгата на Никола Върховски „Ямболските патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820-1876 г.” *2.
Стефко Петков участва при учредяването на Ямболският таен революционен комитет на 23.04.1876 г. /ст.ст. Гергьовден/ в дома на Георги Дражев. Избран е за съветник заедно с Жеко Андреев, Филип Попгеоргиев и Георги Мандров.
Заедно със Ставри Дражев отиват в Бургас и закупуват осем пушки чифтета. Разглобяват ги на части и слагат в чували, пълни със сол и с биволска кола ги докарват в Ямбол.
При подготовката на Априлското въстание заедно със Жеко Андреев шият панталони, куртки, палта, ямурлуци. Градът е разделен на два участъка. Всеки участък на махали с десетници. В първи отдел на града десетници са Васил Мандров, Димитър Стефанов и Стефко Петков.
След направените разкрития в къщата на дядо Дражо, неразкритото от турците оръжие е пренесено в Каргона от Никола Славов, Васил Новачков, Стефко Петков и Иван Андонов и е заровено.
На 1 май 1876 година 17 души се записват четници. Сред тях е и Стефко Петков. На 2 май излизат Стефко Петков, Пенчо Тихов, Никола Попиванов и Илия Съселов. По-късно те губят връзка с Георги Дражев и се завръщат в града.
На следващия ден бил окован в железа. Разпитван от каймакамина дали е взел участие в четата той отговарял само „Не знам” Изправен пред мезлиша в състав: Галиб бей, Хасан Ефенди, Хафуз Неджиб ага и Панайот Виранов казвал „Не знам”. Подложен на изтезания но и те не дали резултат. Откаран бил в Одрин, където 15 дни бил държан вързан със синджир, който бил закачен за тавана и не можел да седне. При едно от извежданията той се хвърлил от втория етаж, но останал невредим. Започнал да се прави на луд. Един ден при откарването му пред мезлиша влязъл в стаята, грабнал чашата с водата, изпил я, грабнал стола и седнал пред пашата. Валията казал: „Този е луд, закарайте го в лудницата”. По този начин Стефко Петков се отървал от тежка присъда.
Какво е станало със Стефко Петков след Освобождението? Почти няма данни. Всякакви опити чрез ЕСГРАОН Ямбол да се издирят данни за него са безуспешни. Вероятно той е роден около 1850 година. Според изследванията на ямболската краеведка Илияна Илиева къщата му се е намирала в близост до днешната сграда т.н. „Параход”. Тя беше втората къща в дълбок двор, самата къща беше навътре. Баба ми ме водеше на гости на Елена Стефкова - сестра на свако ми Георги Димитров Димов. Вероятно Елена е била снаха на рода Петкови. Нейният син д-р Димитър Стефков родом от Ямбол, завършил медицина беше управител на Окръжна болница Ямбол през 50-60 години на 20 век. Нямаха наследници и затова къщата и парцела са станали общинска собственост.

Петър ПЕТРОВ

*1. – в-к ”Тракиец”. Спомени на Апостол Зафиров бр.316 от 09.04.1931 г.
*2. – Н. Върховски, „Ямболските патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820-1876 г.” Я 2006 г., стр. 27, 28, 29,31,33, 34, 43, 47, 48, 50, 60.