В „Речника на чуждите думи в българския език” четем: ХАЛВА – ориенталско сладкарско произведение, приготвено от тахан, сусамово или слънчогледово масло, захар и др.
Най-ранните данни за производството на халва в Ямбол дава турският пътешественик Евлия Челеби, посетил града ни през м. Април 1667 г. „Сред всичките му занаяти най-много са халваджиите и обущарите. Наистина сладка халва става….”
Той не дава сведения колко са халваджиите, колко халва се прави, имали яхни в града за приготвяне на сусамов тахан. Щом най-много са халваджиите сигурно и производството е било голямо и част от него се изнася в големите консуматорски центрове Цариград и Одрин.
Растението сусам произхожда от Африка, пренесено в Индия и Близкия изток. То е топлолюбиво и светлолюбиво растение. Няма данни дали е засявано в ямболския край.Сега се сее в Хасковска област.
Яхна е дума от турско-персийски произход и означава „маслобойна”. Сусамовото семе, сурово или препечено се смила на каша между два големи каменни диска. Приготвя се и орехов тахан. От тахан и мед се прави халва.
Васил Попович, преселник от Ямбол в Браила описва пазарния ден в Ямбол в началото на 19 век така: „там изцапан целия в мед халваджия вика на целия пазар: ХАЛВА!, ХАЛВА!, ХАЛВА!”.
В статистическия годишник след Освобождението, за Ямбол е отбелязано съществуването на 2 яхни. Едната е била на Дражо Хаджигеоргиев /бащата на Георги Дражев/. В спомена на Белю Дражев, брат на Георги Дражев за Априлското въстание 1876 г. пише: „ на една страна до пещта на яхната ни….” Това във връзка с обиска на турските власти за издирване на оръжие в дома им. Яхната се намирала в двора им някъде около сегашния Ловен дом.
Другата яхна е на сем.Козловски в двора им, който е бил между сегашната библиотека, банката и пощата. Къщата на Козловси според съвременници е била много интересна. В стаите по стените имало изписани сентенции, чиито съдържание не е известно.
Яхните не са заемали голямо място и са били в дворовете на собствениците им.
Къщата на Козловски след 09.09.1944 г. е давана под наем, след това беше част от поликлиниката и съборена при разчистването на терена за изграждане на банката. При разчистването са намерени два глинени съда за съхранение на тахан и прибрани в музея.
През 1892 г. в Пловдив се провежда първото изложение на стоки и занаятчийски изделия, произведени в България. Сред представяните произведения от Ямбол е халва, произведена от Петър Кръстев, който получава сребърен медал.
След Първата световна война, слънчогледът навлиза масово в селското стопанство като маслодайна култура. В Ямбол започва производството на халва от слънчогледов тахан и захар.
По времето на социализма предприятията на „Захарни изделия” произвеждаха много халва за населението и армията.
След промените ямболската фирма Арина” продължи традициите за производството на халва.
Днес спомените от яхните са двата глинени съда за тахан и долният камък от яхната, съхранявани в Ямболския исторически музей.

Петър ПЕТРОВ

Ползвана литература:

1. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни XIX – XX в. С, 1974 г., БАН, стр.590
2. Евлия Челеби, пътеписи стр.79-80
3. История на Ямбол, 1976 г., стр.113, 178
4. Н.Върховски, „Ямболски патриоти по духовното и политическо Възраждане 1820-1878”, 2006 г., стр.41
5. Енциклопедия България, т.6, 1988 г., стр. 264, 536