Сряда, 17 Октомври 2018

Новините От Вас Хороскоп Преди време Вицове Спорт  
register Регистрация
register Вход
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ (РАЗМИСЛИ ЗА ПЪРВИЯ БЪЛГАРО - ГРЪЦКИ СЪБОР КРАЙ С. ГОЛЯМ МАНАСТИР, ЯМБОЛСКО)
[ 15.06.2016 ]

Динка Ангелова – Регионален исторически музей , Ямбол

Преди 7 години, на 19 юли 2009 г. в местността „Църквата” на Манастирските възвишения се провежда Първият събор на българи и гърци от с. Голям манастир, Ямболско, организиран от кметството на Голям манастир и община „Тунджа”.
Идеята за провеждането на събора се заражда по време на гостуването на официална делегация на община „Тунджа” на ХІ събор на гърци с корен от България в с. Нео манастири (Гърция) през 2008 година.
На събор като на събор: навсякъде хора, цари оживление, разнася се народна музика. На поляната между дърветата организаторите са монтирали дървени пейки и маси, които постепенно се запълват с прииждащите гости на събора. Освен по-голяма част от населението на Голям манастир, дошли са гости от съседните села, от областния град. Специални гости са представители на администрацията на община Тесалиотида и самодейци от общинския фолклорен ансамбъл в село Нео манастири, Гърция.
След приветствия от българска и гръцка страна, идва ред на веселбата, на безкрайните разговори и запомнящи се срещи.
При опита да се опише в пълнота едно такова събитие, всъщност се оказва, че в съзнанието на човек доминира една или друга интересна среща, песен, неочаквано преживяване.
Сред многобройните разговори с различни събеседници на събора, особено интересен се оказва разговора с двете гръцки момичета, Мария и Ана, които освен с добре съхранените спомени за своите корени, впечатляват и с музикалните си умения – свирят на акордеон, пеят български народни песни с гръцки текст, танцуват прекрасно български народни танци.
Разговорите както с гръцките момичета, така и с някои от местните жители, при които темата за разговор са местните „гърци”, напуснали селото в началото на ХХ век и заселили се Гърция, предизвикват размисъл. Съвсем естествено възниква въпросът: по какъв начин гърците са се озовали в село Голям манастир, дали те са били автохтонно гръцко население или гърчеещи се българи?
Проследяването на етнодемографското състояние и промени в региона през ХІV-ХІХ век не доказват присъствие или заселване на компактно гръцко население в Ямболско. Вътрешноетничните и междуетнични миграции говорят за едно непрестанно изселване и заселване на българи от различни краища на българските земи, както и на мюсюлмани – юруци, татари, черкези. През ХІХ век обаче в някои исторически извори се появява информация за села с „гръцко” население в Ямболско. Едно от тях е село Голям манастир, село с древна история и интересна съдба.
Възникнало в дълбока древност, селото преживява редица сривове и възходи във своето историческо развитие. През ХVІІ век е едно от големите християнски селища в региона. В 1652 г. се населява от 185 християнски домакинства. Известно е като център на нахия Манастир, принадлежаща към Одринския вилает. Наред с Голям манастир, с по-голям брой християнски домакинства в района са и селищата Доганово, Орешник, Малък манастир, Синапово, Тополовград. Прави впечатление, че през ХІХ век именно тези села се оказват кариотски.
По какъв начин християнски села, разположени изцяло в българска среда се оказват гръцки? Отговорът на този въпрос се крие в един дълъг асимилационен процес, продължил столетия. Началото бихме могли да търсим в първите векове на османското владичество - време, в което най-силната опора на християнското население е Цариградската патриаршия. Преобладаването на двете вероизповедания – ислямско и източноправославно, довежда до задълбочаване на различията между привържениците на двете религии, като етническите различия минават на заден план. Това обстоятелство проправя пътя за елинизирането на немалко християни. Важна роля в тази насока изиграва и фактът, че в държавата на султаните името „грък” гарантира моралната и материална закрила на патриаршеската власт, на влиятелните в Турция гръцки първенци. Тези и редица още причини, водят до оформянето на една голяма група села с гръцки говорещо население, разположени в Тополовградско-Елховския район, известни като кариоти.
Любопитна информация за кариотите се съдържа в пътеписа на англичанина Б. Баркър, който през пролетта на 1823 г. преминава през земите на днешната Ямболска област. В обширното си описание той дава информация и за няколко ямболски села, между които е и Голям манастир „Мегало монастири с около 300 къщи”. Според Баркър „жителите на тези села се наричат кариоти. ... Говорят най-добрия съвременен гръцки и го произнасят според тях по античния изговор.”
Изложените мисли относно „най-добрия съвременен гръцки” език на кариотите звучи нереално. Едва ли една малцинствена група от хора, живеещи сред население, говорещо предимно български език, биха могли да говорят „съвременен гръцки език”. Освен това се оказва, че местните кариоти с лекота произнасят съгласните ж, ч и щ, които не присъстват в гръцкия език. Информацията на Баркър относно езика на кариотите се различава от тази на Иречек, който посещава региона през лятото на 1884 година. За с. Голям манастир той пише следното: „Жителите (1507) са троезични гърци, които говорят ту гръцки, ту български, ту турски, но и трите езика еднакво лошо”
В началото на ХХ век езикът на тази група население продължава да бъде смесица от използваните в региона български, гръцки и турски. „Съвременният гръцки език” на населението от Голям манастир е изпъстрен с редица български думи като„блигур”(булгур), „подноги”(стъпала), „лани”(длани) и др. Интересна е трансформацията на български думи, към които се прибавят наставки и те получават „гръцко” звучене – сватове ( сватанагдес), боговица (богоцуда), перо (перчес) и др. Впечатлява и факта, че при обръщенията за родство отсъстват гръцки названия. Гости от Гърция, родом от Голям манастир, при посещението си в Етнографския музей в Елхово през 1978 г. заявяват: „Ами за леля пак леля казваме; за кака – пак кака; бате – пак бате; на майка викахме мале.” Едва ли автохтонно гръцко население би използвало в разговорната си реч български обръщения
Пъстротата на кариотския език се повтаря и в топонимията на съответното кариотско село. В с. Голям манастир съжителстват наименования на местности и на трите езика - български, турски, гръцки: „Черквичката”, „Бащата”, „Попови дървета”, „Калето”, „Бахча Бунар”, „Меше баир”, „Караман дере”, „Мармаро”, „Мисарес”, „Палямбеле” и др.
Интересен източник на информация е и именната система на кариотското население. Преглеждайки регистрите за гражданско състояние на с. Голям манастир за 1897 и 1913 г. прави впечатление, че се срещат три вида имена – български (Стана, Нейка, Пауна, Петкана, Рада, Калина), общохристиянски (Димитър, Георги, Христо, Никола, Мария и др.) и гръцки (Ламберини, Архонда, Кираца, Яни, Афинора, Киро и др.) Наличието на български имена е резултат от устойчивостта на българската традиция децата да се именуват на предшествениците от рода. Абсурдно е да допуснем, че гръцко семейство би кръстило детето си с българско име. Запазването на български имена е поредното доказателство за българския произход на кариотското население в Ямболско. При класифицирането на женските имена се наблюдава и наличието на чисто гръцки имена, което би могло да се обясни от една страна като резултат от преднамерена и целенасочена политика на гръцкото духовенство, а от друга, като „стремеж за подражателство към по-високо културна нация по това време”.
Доказателство за българския произход на кариотите е и тяхното облекло. Най-ранните информатори за кариотското население в Ямболско, Б. Баркър и К. Иречек, макар и съвсем лаконично, дават описание на облеклото на тази група население. Докато Баркър твърди, че се „обличат различно от съседите си”, Иречек е на друго мнение. За облеклото на населението в с. Голям манастир той твърди следното:”Тяхната носия е като българската: калпак, палто от синя аба, обшито с черни кожи, бяла, с червени нашивки риза, сини беневреци, червен широк пояс, високи, дори до колената бели чорапи и турски кафяви чехли...”
Облеклото на кариотите в Ямболско е изследвано в детайли от най-добрия изследовател на това население Невена Даскалова-Желязкова. В книгата си „Кариоти”, тя проследява и описва всички съставни елементи на женското, мъжкото и детското кариотско облекло . Сравнявайки го с облеклото на съседните български села, както и с традиционното гръцко облекло, Н. Желязкова достига до извода, че в композицията на женското, мъжкото и детското кариотско облекло се наблюдават типично български елементи като сукман, гхуна(вид джубе, подплатено с кожи), кавада (връхна дреха, ватирана и тигелирана на машина), ямурлук, потури, калпак, лапчини и др. Тези елементи не присъстват в гръцкото национално облекло и са поредното доказателство за българския произход на кариотското население.
Проследяването на празнично обредната система на изследваното население впечатлява с еднотипността й с тази на останалото българско население в Ямболския регион. Не се забелязват различия в структурата, в обредния персонаж, обредните действия и обреден реквизит. Любопитен факт е, че гръцки говорящото ямболско население изпълнява както чисто български коледни и лазарски песни, така и песни с гръцки текст и български припеви. Част от тези обичаи се запазват сред преселилите се в съседна Гърция.
Напуснали България през 20-те г. на ХХ век, кариотите пазят и предават на следващите поколения спомена за родната земя. Техните наследници помнят корените си, знаят в кое българско село са живели близките им до заселването си в Гърция. Общото им минало поражда идеята за провеждане на ежегодни събори в края на август, на които се срещат гърци от няколко села с общ български корен.
Съборът в Голям манастир е среща на българска земя, докосване до миналото, завръщане към корените. Превръщането му в традиционен с все по-масово участие на гости от Гърция, желаещи да видят земята на предците си, е едно вълнуващо събитие.
На събор като на събор: българска трапеза, музика, веселба. Усмихнатите лица на наследниците на ямболските „гърци” при контакта им с местното българско население внасят допълнително настроение. Макар, че комуникацията е затруднена поради факта, че гостите от Гърция не знаят езика на предците си, близостта се установява чрез изпетите народни песни, чрез изиграните хора, на които един до друг играят българи и гърци.

Нужно е да сте се вписали с вашия акаунт, за да изпратите мнение.
Можете да се впишете тук






bill check
Справки >>
   ВРЕМЕТО
   ПЪТНА ОБСТАНОВКА
   АВТОБУСИ
   Б Д Ж
   САМОЛЕТИ
   ВАЛУТА Б Н Б
   СПОРТ ТОТО
   E-ПОЩА АБВ
   Е-ПОЩА MAIL.BG
   Е-ПОЩА YAHOO
   ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР
 
Радостни вести >>
Скръбни вести >>
Институции >>
   ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЯМБОЛ
   ОБЩИНА ЯМБОЛ
   ОБЩИНА ТУНДЖА
   ОБЩИНА ЕЛХОВО
   ОБЩИНА СТРАЛДЖА
   ОБЩИНА БОЛЯРОВО
 
Полезно >>
   РАБОТА В ЯМБОЛ
   БЮРО ПО ТРУДА
   РАБОТА JOBS
   Н Т С ЯМБОЛ
   Я Т П П
 
Свободно време >>
   КРЪСТОСЛОВИЦИ
   ТВ ПРОГРАМИ
   ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЯМБОЛ
   КУКЛЕН ТЕАТЪР ЯМБОЛ
   КИНО"ЕЛИТ" ЯМБОЛ
   ОПЕРА СТАРА ЗАГОРА
    ОПЕРА БУРГАС
 
Интересно >>
   АВТОМАГАЗИН
   И М О Т И
   ПРОДАВАЛНИК
   ЕЛЕКТРОНЕН МАГАЗИН
   БАЗАР
   СПОРТЕН МАГАЗИН
   COSMOPOLITAN
   МОЯТА ДИЕТА
   ЗА ЖЕНАТА
   АЗ ЖЕНАТА
   ТИЙНЕЙДЖЪРИ
   АЗ ДЕТЕТО
   ЗЛАТНА ВЪЗРАСТ
 
  Новините  |   От Вас  |   Хороскоп  |   Преди време  |   Вицове  |   Спорт  |   Условия за ползване  |   За нас  |   Реклама

Copyright © 2013 - 2018 Yambol - life, Всички права запазени      изработка www.pushka.eu