На 3-ти март на могилата с костите на руските войни в Каргона не беше положено и стръкче цвете. Дали беше от незнание, а може би от някой гербаджийски, конюнктурни интереси. От години почистването и поддържането на могилата е основно от инж. Стоян Проданов, а не от общината. Жалко! А иначе сме много силни в граченето си срещу изказването на Руския патриарх.

Разбира  се тук няма оправдание и за останалите политически сили в Ямбол.

Ето и историята ................

На 17 януари 1878 година, след 505 години робство Ямбол е освободен. В града няма болница и болните ямболци се лекуват в домовете си.
На 15 февруари 1878 година в града пристига дивизионният лазарет на 24-та пехотна дивизия, в който започват да се лекуват ранените в боевете и заболелите от тифус. Лазаретът приема за лекуване и оставените преди това от 55-ти пехотен Подолски полк от прославената 14-та пехотна дивизия на ген. Драгомиров.
Към края на месец Май същата година дивизионният лазарет на 24-та пехотна дивизия се премества и установява в Бургас.
Поради недостиг на медицински сестри са поканени жени от Ямбол. Първи се записват Анка Александрова и Йорданка Чакмакова.
През Март 1879 година една от 6-те военновременни болници в Южна България, № 55 е разположена в Ямбол. Нейно отделение се намира при с. Лозенец. Ямбол като крайна ж.п.гара е използван за евакуация на ранените и болните до Бургас. До Ямбол те са транспортирани по ж.п. линията и оттук по шосе, за три дни до Бургас. В отчета на ямболската евакуационна комисия от 24 април до 1 юни 1879 година се споменава, че за Русия са евакуирани 26 офицера и 2 634 войници. Евакуационният пункт бил разположен край ж.п. гара Ямбол в 13 болнични бараки. Там била и кухнята за приготвяне на храната.
В Ямбол се струпали много бежанци и руски войници, всички застрашени от епидемии. Налагало се откриването на градска болница. Събрани били средства от местното население и Руския червен кръст. С разрешение на ген. Тотлебен били предадени мебели, бельо, съдове и инструментариум.
На 11 март 1879 година била тържествено открита градската болница в Ямбол. Тя се намирала в къща (на днешната ул.”Кабиле, източно от църквата „Св.Николай). Къщата била на два етажа с по четири стаи на етаж и големи салони. В една от стаите е имало т.н. „алафранга”, ниша с изрисувани цветя. При откриването даскал Атанас Кожухаров в реч изразил благодарността си към Русия. Още същия ден намират подслон и медицинска помощ 30 болни души. Освен стационарна помощ се извършвала и амбулаторна дейност – около 20 души на ден. Приемали се и болни жени с малките си деца.
При закриване на руската военно-временна болница № 55, в градската болница били прехвърлени и неевакуираните болни руски войници и офицери.
Починалите от раните си и от болести руски войни били погребвани на празното место, където сега е кръстовището на улиците „Индже войвода” и „Битоля”, отделно, а не в българските гробища в Каргона. Според непотвърдени данни тук е погребан и един от синовете на Петър Алабин, първият губернатор на София след Освобождението. Само в Руските военни архиви могат да се намерят сведения за погребаните в Ямбол.
Сега на мястото на руското гробище има пирамида от бял цимент с железен кръст на върха. Пирамидата е висока 1,50 м. Автор на пирамидата е майсторът каменоделец Стоян Безуханов от Ямбол. Неговата работилница се намирала в центъра на града, до старата черница зад сградата на библиотеката.
Надписа на пирамидата е: „Вечна слава на Руските войни, дали живота си за нашето национално освобождение”. Годината на построяването за сега е неизвестна.