След падането на Ямбол под османска власт 1373 г територията на ямболската крепост е малка за развитието на града. Градското ядро се премества около Безистена.
       Първата джамия,която се строи в Ямбол е Ески джамия.Според холандският специалист по източна архитектура Михаел Киил тя е построена през второто десетилетие на XV в. За тази датировка той прави сравнение с архитектурните особености на Улу джамия в Ушак и Юдж Шерефели джамия в Одрин. Днес над вратата на джамията е поставен надпис, че това е Ебу бекир джамия, построена през 1413 г.
          Отначало сградата е била квадратна. Изградена е с останки на ямболската крепост. Вградени са големи и малки мраморни камъни. Виждат се характерни средновековни архитектурни детайли, като прагове и отвори за оси на вратите.
По-късно сградата е разширена на изток и запад и изградено минарето, което има необичайни черти-квадратна форма и кръгла горна част от сирийски и източно анадолски произход.
Евлия Челеби минал през града през 1667 г. я описва подробно, като обръща внимание на ханефитски водоскок с 8 чучура за извършване на предмолитвено измиване, разположен от северната страна на сградата.
По време на Освободителната война джамията за кратко време е превърната в склад за брашно, дрехи и др. Поради това, че двете български църкви в града са изгорени, след боядисване джамията сеизползва като християнска църква.
Когато К.Иречек посещава града през 1884 г. има оплакване, че от джамията са изчезнали косъм от брадата на пророка, голям килим и хубав полюлей.
През 1931 г. земеделската банка изкупува мястото, където е била джамията на Исмаил Хакъ паша, където е бил погребан. Той е препогребан в предверието на Ески джамия. По време на Априлското въстание 1876 г. когато Ямбол е заплашен да бъде изгорен и унищожен от Шефкет паша, Исмаил Хакъ паша се явява пред него и спасява града. На надгробния му паметник има надписи на турски,български и френски език. „Тук са положени тленните останки на Исмаил Хакъ паша от с.Таушан тепе /Кабиле/ Ямболско, благодетеля спасил насилението от II отдел на гр.Ямбол, Каргона от клане и опожаряване през 1876 г. ”Починал на 80 годишна възраст през 1876 г.
С протокол но Министерството на културата от 3.12.1960 г. Ески джамия е обявена за паметник на културата от национално значение.
След реставрацията на Безистена, започва реставрацията на Ески джамия /1973 г./. Проекта отново е на арх.Никола Мушанов от Националния институт за паметниците на културата. Преди реставрацията на джамията централното помещение се използва за молитви и обряди част от нея за архива и склад за украсата за празниците на града.
Състоянието на джамията преди реставрацията е плачевно. Покрива не задържа дъждовната вода. Изпълнител на проекта е бригадата на Георги Василев от БКС-Ямбол, работили преди това на Безистена. Г.Василев предлага и се изгражда скеле от железопътни релси.
В процеса на работа арх.Н.Мушанов, за да се убеди, че основите ще издържат 100 тона оловен покрив, поиска да се направят проучвания. Това се използва за археологично проучване вътре, тъй като има предания, че тук е имало българска църква.
Под ръководството на археолога при музея Иван Крайчев бяха извършени археологически изследвания, но не бяха намерени следи, което окончателно отхвърля това твърдение.
В процеса на работа в четирите ъгъла на купола бяха намерени вградени четири акустични гърнета, които правят акустиката в сградата много добра. В югозападния край беше намерен свод с конструктивно значение.
След реставрацията на джамията се предвиждаше тя да бъде концертна сграда. Дойдоха специалисти от Чехия за доставяне на орган.
Настъпиха демократичните промени и джамията не стана концертна зала. Легендите за намерено много злато при реставрацията дълго време бунтуваха духовете, но такова не се оказа никъде.

ПЕТЪР ПЕТРОВ
роден в Ямбол 1939 год., 
завършва ИСТОРИЯ - Софийски университет,
1962 - 1974 г. - уредник в исторически музей Ямбол,
1974 - 1995 г. - директор исторически музей Ямбол.

ЯМБОЛ, ИМЕТО   ЯМБОЛ, ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА    ЯМБОЛ, БАНИТЕ

 ЯМБОЛСКАТА КРЕПОСТ    БЕЗИСТЕН, СОБСТВЕНОСТ