До сега при проведените частични археологически разкопки на ямболската крепост няма данни за съществуването на бани.
За пръв път се споменава за голяма каменна баня през 1667 г. Тя е построена и подържана от вакъфа на султана Мурад II /1421– 1453 г./
Евлия Челеби я описва така: Ески хамам /старата баня имала над входа си надпис “Заповяда построяването на този хамам султан Мурад хан, син на Мехмед хан, син на Йлдъръм Баязид хан през 838 г." /1434 – 1435 г./
От всички бани в града тя била най–съвършенна с приятна вода и въздух.
За поддържането на банята през 1487 г. били изразходвани 326 акчета, а на следващата година 4494 акчета. Приходът на вакъфа от банята за девет месеца 1487–88 г. бил 4,584 акчета.
В близост до банята бил построен мост над река Тунджа наречен Хамам кюпрюсю /Банският мост/. От тук минавал пътят за Сливен.
За да работи банята е било необходимо вода. Това предполага, че още в това време е бил прекаран водопровод, вероятно Урумчифлишкият /Стара река/. Изворът източно от днешната печатница бил каптиран и по глинени тръби по ул. Раковски водата стигала до града. Източно от Безистена е имало т.н. таксим, разпределител на водата, откъдето тя се регулира .
Евлия Челеби пише, че на брега на река Тунджа има три бани. Освен и досега съществуващата се знае засега за още една. Тя се намира под тротоара, северозападно от хотел “Тунджа“. Според очевидци при прокарването на подземни електрически кабели – 1936 г. са влизали вътре. Запазен бил купола на банята и курни за вода .
Тази баня е обявена за паметник на културата от национално значение като римска баня. Официалното откриване на хотела накара властите да не разрешат разкопките около хотела.
За третата баня засега няма данни .
От 1929 г. банята се снабдява вече с вода от изградения градски водопровод. Във връзка с откриването на минералната вода в близост до банята в града я изкупуват от собственичката.
През 1936 г. е изградена модерна минерална баня. Централният купол на банята е вграден в новата баня. Южно по ул. „Ал. Стамболийски“ и северно по ул. „Паисий Хилендарски“ са пуснати двуетажни крила. В мъжкото и дамското отделение има басейни. На първите етажи в разширението има изградени кабинки за събличане, а на вторите етажи в големите салони има кушетки. Разгърната е широка кампания за рекламирането на ямболската минерална вода. Счита се, че тя лекува стомашно чревни и други заболявания.
След голямото наводнение на р. Тунджа през 1963 г. минералната вода изчезна и тя продължи да работи като хигиенна баня.
Банята е обявена за паметник на културата от местно значение.
През 1942 г. функционира и много малка баня при мелницата на Стефан Бъчваров по пътя за с. Калчево, тогава в края на града. Сега на мястото на мелницата и банята е построен голям жилищен блок.
Частна обществена баня има изградена и в Каргона.
При строежа на сградата на МВР в града беше съборена стара турска къща, в която имаше изградена баня.
По време на социализма бяха построени нови бани: до Поликлиниката и в Каргона.
С навлизането на бойлерите в бита на гражданите , обществените бани загубиха своето значение и трите бани бяха закрити.

 Петър ПЕТРОВ
роден в Ямбол 1939 год.,
завършва ИСТОРИЯ - Софийски университет,
1962 - 1974 г. - уредник в исторически музей Ямбол,
1974 - 1995 г. - директор исторически музей Ямбол.

ЯМБОЛ, ИМЕТО   ЯМБОЛ, ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА     ЯМБОЛ, ДЖАМИЯТА  

БЕЗИСТЕН, СОБСТВЕНОСТ     ЯМБОЛСКАТА КРЕПОСТ