/138 години от Априлската епопея 1876 г./

Априлското въстание от 1876 г. е най–величавата проява на българския национален дух. И колкото времето ни отдалечава от него, толкова то става по–съкровено за всяко българско сърце. Сега повече от всякога ние имаме нужда да си спомним за онези достойни българи, които без колебание заложиха живота си в името на най – светлия идеал – свободата на Отечеството.
Имаме потребност да споменем в знак на признателност техните имена и кротко да сведем глава пред тяхната саможертва.
Ямболци дадоха свидни жертви в „Голямата сватба” и за нас, техните потомци е велика чест, днес след 138 години да се поклоним пред подвига на Георги Дражев, Жеко Андреев, Захари Величков и Атанас Кратунов заложили имот и чест и живот в името на Свободата.
Да отдадем своята почит и към другите достойни ямболци, участвали в Априлската епопея от 1876 г.: Никола Попиванов, Киро Икономов, Ставри Дражев, Панайот Гайдаров и др. Скланяме глава и пред саможертвата на цяло едно село – Бояджик, дало над 170 невинни жертви.
Сред имената на героите от Април 1876–та са и няколко ямболки. В Каргона, където е основната база по подготвителната работа за въстанието, когато мъжете леят куршуми и правят фишеци, жените приготвят сухар и нашиват въстаническите дрехи.
А изработването на отличителния боен знак на ямболските въстаници е възложено на ямболската учителка Тетинка Георгиева и на съпругата на Иван Белев - Радка Белева. То било от зелен цвят, извезано с жълта и бяла сърма, с лъв в средата с надписи „Свобода или смърт” – от едната страна и „Ямболци да умрем за Отечеството.1876” от другата.
В Дома на председателя на комитета Георги Дражев често отсядат Стефан Стамболов, Георги Икономов и Иларион Драгостинов, които са посрещани и укривани от баба Дражевица и нейните дъщери Стефанка и Василка.
На жените е възложена и задачата да опазят и укриват оръжието закупено за ямболската чета и те проявяват изключителна съобразителност, находчивост и безстрашие в изпълнението на тази мисия. При обиск в дома на Никола П. Иванов, Радка Белева веднага започва да вади вода от кладенеца и да полива цветята в градината, където в няколко бурета има оръжие.
Жените са тези, които успяват да изнесат и оръжието за четата на Никола П. Иванов. С тази рискована работа се заемат майката на Никола П. Иванов и Радка Белева. Оръжието и боеприпасите били натоварени на една каруца и покрити със сено. Върху него наредели завивки и едната легнала болна, а другата подкарала конете по пътя. Рано сутрента на 3 май оръжието било изнесено от Ямбол и укрито в местността «Миндова кюша», а двете жени се прибрали в града.

Христина Женкова
Регионален Исторически музей –Ямбол

"АПРИЛ 1876"
автор ТОДОР ЦОНЕВ