На 13 септември в Ямбол ще бъде открит първият бюст-паметник на ямболлията Иван Параскевов, по чиято идея е създадено Браилското знаме, първообраз на националния ни трибагреник. Монументът се намира на крайречната улица, пред блок 41 в комплекс „Златен рог“, която от октомври 2022 г. носи неговото име. Тя се простира от бензиностанция „Шел“ до улица „Атанас Кратунов“.

Идеята е на ръководството на Община Ямбол, като целта е по този начин още веднъж да се напомни за приноса на Ямбол към славното българско минало. Изработката на бюст-паметника е дело на директора на художествена галерия „Жорж Папазов“, скулптора Петко Йорданов, а средствата за отливането са дарени от кмета на Ямбол Валентин Ревански.

Община Ямбол отправя покана към всички граждани да се включат в тържествената церемония, в която ще участват също военнослужещи от ямболския гарнизон, клуб „Традиция“, ученици от МГ „Ат. Радев“, читалищни формации. Церемонията ще започне в 10:15 часа с изпълнението на патриотични и възрожденски песни от Духовия оркестър към НЧ „Съгласие-1862“ с ръководител Васил Шейтанов.

Иван Параскевов е роден около 1817 г. в Ямбол. Кримската война от 1853 – 56 г. го заварва в Браила, Влашко. Макар и далеч от родината, той никога не забравя Ямбол и Отечеството. Домът му в Браила се оформя като център на патриотична деятелност. Събират се средства за оръжие, за обучение на българи за учебници и книги. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила - Васил и Костаки Попович, Диаманди Христофорович, той е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911 г. става Българска академия на науките.

Сред честите посетители в дома на Параскевови са Георги Раковски, Иван Драсов и др.

Патриотичната дейност на Иван Параскевов е особено активна по време на подготовката на Освободителната война от 1877 – 78 г. На идеята да се изработи знаме от браилските граждани за някоя от опълченските дружини откликва спонтанно и поема всички материални разходи по ушиването му. Той предлага и макета на знамето, което представлява бял, зелен и червен плат, разположени хоризонтално. Изработването му е възложено на 14-годишната дъщеря на Иван Параскевов – Стилияна.

На 8 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна го предават лично на главнокомандващия Николай Николаевич, който обещава да го връчи на някоя опълченска дружина.

След приключване на войната цялата страна е залята с трицвети. А през март 1879 г., един от близките на Параскевови го внася в залата, където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака и на 26 март 1879 г. чл. 3 от Търновската конституция го определя като „българското народно знаме”.

След Освобождението семейство Параскевови напуска Браила и преминавайки за кратко през Ямбол, се заселва в София.

На 3 юли 1895 г., след като научава за съсичането на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 г. умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища.