Смилането на зърнените храни на брашно с ръчни мелници - хромели датира от епохата на неолита. По-късно това става в речните воденици. За възникването им засега няма данни. В нашия край те са били построявани по река Тунджа и нейните притоци. Водите им позволявали да се строят воденици от т.н. тип ''долапи'' с хоризонтална ос.
В сведенията от Евлия Челеби - 1667 г. за Ямбол е записано: ''....на река Тунджа има една водна мелница със седем коша, която се движи чудно по-чудно....до Суфийската джамия има една воденица със седем камъка."
В ''Статистическата таблица'' на Дюгамел през 1830 г. са посочени 12 воденици.
В Годишника на Одринския и Битолския вилаети за 1877г. е отбелязано, че в града има 4 воденици.
Веднага след Освобождението още през Временното руско управление по решение на градския съвет била поправена една от водениците за нуждите на руските войски и градско насиление. След две години се явили бившите собственици Халил бей, Хафуз ага и Асан ефенди и поискали да им се изплатят 40,000 гроша, като само за ремонта били изразходвани 200,000 гроша.
От списъците за облагане на ямболското насиление с данъци през 1881/82г. научаваме повече за водениците в Ямбол и Ямболско.
Най-голямата воденица в м. Петтях гьоза, намирала се южно от м.''Белянката''. Тя имала 4 камъка и долап за валяне на шаяк. Построена е около 1865 г. от Галиб бей. Годишният приход от нея е определен на 40,000 гроша. С най-голям годишен доход от 50,000 гроша била Софуларската воденица, /вероятно описана от Е. Челеби/ собственост на Хафуз Юмеров.
Тя се намирала на завоя на р.Тунджа близо до гимназия ''Иван Райнов'' и била с 3 камъка. Същият собственик имал воденици в селата Жельо войвода, Правдино и Воденичане.
Северно от Ямбол била воденицата на Афуз ага, по-късно на Марин Рашев с три камъка. По-надолу от нея била ''Чардак дермени'' с 2 камъка. Малко над сегашната винарна ''Старата изба'' се намирала воденицата ''Ташлък дермени'' с три камъка собствено ст на Гурко Козловски, Пани Хаджижеков и Пани Бочков.
Най-много воденици имало около Каргонският мост. На десния бряг на реката била Петковата воденица с 3 камъка, до нея средната с три камъка и на левия бряг Добревата с 3 камъка и долап за валяне на шаяк. Южно от воденицата в ‘’Петтях гьоза’’ се намирала и т.н. Килишка воденица.
В нея през 1880г. имал дял Али Калфа, а по-късно била на Хаджи Паруш Козловски.
Хасан ефенди от Ямбол притежавал воденици в селата Окоп и Чарда. Георги х.Панайотов имал също две воденици. Иван С. Арабаджиев имал воденица в с.Джинот. Кольо С .Арабаджиев имал две воденици. В списъка са посочени и други девет души ямболци с приходи от воденици.
Със занаята воденичарство /дерменджийство/ са занимавали определени хора, които подържали водениците. През 1881/82г. с този занаят се занимавали 33 души. Единствено Атанас Кънчев като собственик лично е подържал воденицата си.
Изградените бентове на река Тунджа за движението на водениците създавали много проблеми за населението на града особено при прииждането на реката. В редица статии в печата от онова време се призовава за разрушаването на бентовете, който причиняват наводнения, в града.
С въвеждането на парните мелници водениците започват да губят своето значение в стопанския живот на града и престават да работят.

ПЕТЪР ПЕТРОВ
роден в Ямбол 1939 год.,
завършва ИСТОРИЯ - Софийски университет,
1962 - 1974 г. - уредник в исторически музей Ямбол,
1974 - 1995 г. - директор исторически музей Ямбол.