Около 1915 г., когато игумен на манастира "Св. Ал. Невски - Св. Спас" на Бакаджика бил Ювеналий в скалите срещу църквата е прокопана изкуствена пещера с дълбочина близо 15 м., с два входа. Единият сега е зазидан и се ползва за склад.
В пещерата се намира кладенец-аязмо. Думата “аязмо” е гръцка и означава светена вода или извор със светена вода. Температурата в пещерата е постоянна 12 градуса. В изградения кладенец има постоянен воден стълб от 1.80 до 2 м., а по някога и повече. Само специалист хидрогеолог може да даде обяснение откъде идва тази вода. Ако е извор ще прелива в пещерата. Според данни от йеромонах Софроний много хора посещават аязмото и ползват водата, като някои намират облекчение при различни болести.
До кладенеца е пресъздадена сцената на срещата на Исус Христос със самарянката. Тази сеща е описана от евангелиста Йоан в неговото евангелие гл.4. На срещата при кладенеца Исус Христос иска вода от дошлата жителка на гр.Сикор от Самария за да пие.
В миналото имаше голяма фигура може естествен размер на самарянката, вероятно от гипс. Сега има две фигури, в естествен размер около кладенеца: Исус Христос седнал и самарянката права. По данни на Софроний те са били подарени някога от Ватикана. Направени са от цимент и попълнени с гипс. Оцветени са в различни цветове. Не е известен автора на тези фигури, но той е нарисувал самарянката с дреха, типична за женското облекло от Средна Европа - тиролска или чешка. А самарянката е била облечена с облекло типично за Израел в онова време.
По средата на пещерата от двете страни в скалата са направени два релефа, обилно варосани. Според йеромонаха това са ангели пазители.
При внимателно разглеждане, защо не е видяно близо 100 години не знам, се оказа, че това са мъжки образи. Десният е образ на монах с малка т.н.чаталеста брада. Отпред са изчукани диплите на расото му.
Левият е образ на мъж с типично руска физиономия, с мундир, около врата му вероятно шал. В дясната си повредена от иманяри ръка, държи пушка, опряна на дясното му рамо.
Авторът на тези творби не е известен. Какво е изобразил? Дали образа на руския монах и войник от 30-та пехотна дивизия, загинал по време на войната?
Или пък техните образи символично са ангели-пазители на аязмото днес никой не знае.

ПЕТЪР ПЕТРОВ
роден в Ямбол 1939 год.,
завършва ИСТОРИЯ - Софийски университет,
1962 - 1974 г. - уредник в исторически музей Ямбол,
1974 - 1995 г. - директор исторически музей Ямбол.