На 14 км. югоизточно от Ямбол се простира планинската верига на Бакаджиците.
Думата „Бакаджик’’ произлиза от турския глагол „бакмак’’, което на български език означава „гледам, виждам’’. Георги С. Раковски преминал през Войнишкия Бакаджик през 1854 г. го споменава като „Зренище”. През периода 1942-1945 г. наименованието е „Гледките”.
Засега не е известно името на български или на византийски, преди падането под османско робство.
В запазена карта, недатирана, вероятно преди 1934 година, когато турските наименования на селищата са сменени с български, името на Бакаджика е изписано като „Свети Спас планина„.
Би могло да се помисли да се възстанови някое от тези български наименования („Зренище”, „Гледките” „Свети Спас планина„).
През 1865-66 г. на най-западния връх „Св. Спас’’ е построен манастир. По време на Априлското въстание през 1876 г. манастирът е изгорен от турците. Няма издирени точни данни какво е станало с монасите от манастира. На Войнишкия Бакаджик се намират останките от няколко параклиса „Св. Богородица’’, старинен манастир, обявен за паметник на културата, църквите „Св. Петка’’, „Св. Неделя’’, и „ Св. София’’, всички в руини.
Засега няма писмени и археологически данни за тяхното възникване и съществуване. Вероятно в тези църкви са намерили подслон монасите от изгореният манастир’’ Св. Спас’’. След Освобождението българският народ изразява своята признателност към освободителите чрез изграждане на храмове-паметници. Първият от тях е изграден на Бакаджиците.
След Освобождението в Ямбол отсядат 55 Подолски полк, 95 пехотен Красноярски полк и други полкове и военни части, а в края на 1878 г. 30 пехотна дивизия от корпуса на генерал Михаил Д. Скобелев.
Генералът обсъжда с ямболци идеята за храм, „за увековечаване спомена от пребиваването на русите на бойното поле по време на освобождението на България от османско иго’’. Решено е идеята да се осъществи на склона на върха „’Св. Спас’’, а на мястото на изгорения манастир да се изгради параклис. Районът е масово посещаван от населението на ямболския край на празника Спасовден.
Руските войници започват строежа на църквата, като е продължен от ямболци с дарения на българи и руси. На тръгване ген. Скобелев подарява на манастира евангелие и гравиран кръст.
Издържаният в геометричен стил иконостас е изработен от руски монаси, пренесен на части и монтиран в храма. Хоругвите и иконите са донесени от Киево-Печорската лавра.
Храмовата икона е на руския княз Александър Невски, историческа личност, канонизиран от църквата като светец. Но за населението от ямболския край манастира е на „Св. Спас’’.
През 1884 г. в присъствието на руския посланик в Източна Румелия Сорокин и много гости храмът е открит. За негов пръв игумен е определен Партений Павлович Гетман, наричан от местното население Батюшката. Към църквата е изградена малка магарница, където да се хранят монасите от манастира. Към манастира е организирано и малко стопанство от крави, овце, кошери с пчели, като част от произведената продукция се продава на летуващите тук и особено по време на сбора на Спасовден.

 В църквата е оставен именен списък на загиналите 462 руси и 449 българи опълченци от 30 пехотна дивизия, загинали по време на Освободителната война. Техните имена се четат при заупокойна молитва в църквата. През 70-те години на 20 в. в близост до църквата на каменни плочи бяха изписани имената на загиналите 911 руси и българи по време на войната.
През 1895 година Панайот Керемедчиев от Ямбол, Каргона, дава средства за изграждането на щерна-водохранилище, необходимо за магерницата и столовата на монасите от манастира. В близост до църквата е изградено бетонно подземно водохранилище, което събира вода и тя тече в чешмите на магерницата и столовата. Тези подземия дълго време са подхранвали иманярските страсти за скрити несметни съкровища. Ремонта на щерната е направен от синовете на Керемедчиев – Демир и Слав Керемедчиеви. Това е отбелязано на мраморна плоча на една от чешмите.
Около 1915 г., когато игумен на манастира „Св.Ал.Невски – Св. Спас” бил Ювеналий в скалите срещу църквата е прокопана изкуствена пещера с дълбочина близо 15 м., с два входа. Единият сега е зазидан и се ползва за склад. В нея се намира кладенец-аязмо. До кладенеца е пресъздадена сцената на срещата на Исус Христос със самарянката.
До 1934 г. църквата е под върховенството на Руската православна църква. След установяване на дипломатически отношения между България и Съветския съюз, тя преминава под егидата на българската православна църква.
Църквата е обявена за паметник на културата. През 80-те години на 20 век тя бе в много лошо конструктивно състояние - явиха се големи пукнатини. Изготвена бе проекто-сметна документация за пълното й възстановяване. Реставрирането на църквата стана по времето но Сливенския митрополит Никодим, а новото освещаване по времето на Йоаники.
Реставрацията на църквата бе поверено на БКС - Ямбол с директор Биню Андреев. Бригадата на Георги Василев, придобила опит в реставрацията на Безистена и Ески джамия, се справи много добре със задачата. Положени бяха много здрави основи от бетон, а покривът също бе излят изцяло от бетон.
Зад храма е погребан първият игумен Партений Павлович Гетман, има и паметник със снимката му. Източно от абсидата на храма са погребани Ювеналий – игумен и до него беше погребана баба Сребра, пророчица, според краеведа Господин Султанов родом от с. Генерал Инзово. Тя обикаляла селата на ямболския край и е предричала какво ще стане в бъдеще. За съжаление нейният гроб днес е заличен.
Изграденият параклис на мястото на стария, изгорен от турците манастир съществуваше някъде до 1948 г., неизмазан отвътре, с няколко икони и свещници. След това бе изоставен. Неговите останки бяха разчистени изцяло при построяването на големия паметник на българо-руската дружба.
В храма се пазеше само една икона оцеляла от параклиса, тази на „Света Богородица с младенеца”. Имаше и голямо евангелие със сребърен обков от времето на Екатерина Велика - средата на 18 век. За съжаление днес те липсват. Откраднати са след промените от 1989 година.

 По време на социализма, бяха поставени два надписа издялани на камък, че тук са се водили големи сражения, което не отговаря на историческите факти. След януарското преминаване на Балкана от руските войски, пътят към Одрин е открит и тук не се водят сражения.

ПЕТЪР ПЕТРОВ
роден в Ямбол 1939 год.,
завършва ИСТОРИЯ - Софийски университет,
1962 - 1974 г. - уредник в исторически музей Ямбол,
1974 - 1995 г. - директор исторически музей Ямбол.