Наскоро имах възможност да прочета няколко романа на Силвия Кристъл. И оттогава започнах да следя и търся всичко издадено и публикувано от авторката.
Малко са писателите, които те държат в плен до последната страница! Автори с богато и разнообразно творчество – поезия, романи, пътеписи.... Щастлива съм, че го направих! Чувствах се като наркоман, като алкохолик, търсещ и пиеш отново и отново!. Благодаря за удоволствието през всички ония месеци, през които успях да прочета всичко от тази уникална авторка!
Силвия Кристъл е родена в София, Завършва с отличие Българска филология и Журналистика в Софийския университет. От дълги години живее в чужбина. Обича изкуството, пътува много и за нейна радост и удоволствие е посетила всички известни галерии по света. Говори пет чужди езика, което й помага да успее да събере сведения по интересуващите я въпроси.
„Когато пътувам винаги имам със себе си книги на българските класици. Препрочитам ги с удоволствие. Пиша в различни жанрове - в традициите на българския роман, исторически трилъри, любовни новели, фантастика. Пиша и поезия. Винаги проучвам много внимателно и задълбочено темите, по които работя.. Стремя се фабулата да е максимално близка до историческите сведения за събитията.” „Доброта, ведър поглед към света, отзивчивост, откриване на радост в най-дребните неща – това е моята малка тайна” – споделя Силвия Кристъл.
Всеки запален читател ще потвърди, че „гмуркането” в добра книга може да направи чудеса – да даде отговор на дилема, да развихри въображението ни, да ни накара да изпитваме нови емоции и промени начина ни на мислене. Всичко това се случва, когато четем романите на Силвия Кристъл – всеки по различен начин пресъздаващ различни истории – на съвременна тематика, страстна любовна история или такава, от преди няколко века, но майсторски поднесена, всичко е премерено, толкова образно описано, че се потапяме в обстановката и чувствата на героите все едно се намираме на мястото на действието. С нетърпение следим интригата, ще победи ли любовта, ще съумее ли престъпника да заблуди своите преследвачи, ще се открие ли търсената скъпоценна вещ...Чрез творчеството на Силвия Кристъл посетих едни от най-красивите и тайнствени кътчета на земята. Ще си послужа с цитат от “Съновник на отминалото време” : “Книгите често отварят врати, които животът е заключил.”
В „Пратеникът от езерото Гарда” действието се върти около разследването на едно убийство. Пейзажът оживява като нарисуван с четката на най-добрия художник, всичко изниква живо, ярко в съзнанието на читателя. Горещата лятна мараня, прашните селски пътища на родината, прохладната гъста гора, където иманяри копаят твърдата земя с надеждата да открият заровеното съкровище...Неочаквани срещи и изненадваща развръзка. “Най-трудните пътища не са тези, които не извеждат никъде, а онези, които те връщат там, откъдето си тръгнал.”
„Международният филмов фестивал в Карлови Вари е най-значителното културно събитие в годишния календар на Бохемия. За девет дни двеста и петдесет хиляди зрители посещават петстотин прожекции на двеста и седемдесет творби от цял свят. Тази впечатляваща статистика се допълва с тоновете изпита бира и хилядите километри превъртяна филмова лента”. Действието в романа „Анонимус” ни води до различни исторически забележителности – във Виена, Остров Кампа, Канале Гранде... Писма от времето на Луи ХІV, криещи ужасни тайни, експлозив в театъра на премиера на касов филм. На фестивала се изсипват журналисти от различни страни, присъстват световни знаметисти. „Всичко на този свят е подвластно на принципа на симетрията. Не на логиката. С тази проста истина можеш да направиш чудеса. Да надникнеш зад всяка заключена врата.” - изрича Човекъг с маската. Във водовъртежа на събитията се включват жадни за слава журналисти, бездомник, древни предания и личности, преследвания, убийства, интриги, мистичен труп във водите на остров Кампа, полицията е на крак в стремежа си да предотврати още убийства, да залови злосторниците; коварни планове и всичко, за да „открият законите на трансформацията. Не само на материята, но и на духа. Да овладеят енергията. Да уловят трептенията на душата и да ги подчинят на времето.” Човекът с маска - Анонимус не е бил екзекутиран. Защото е владеел метода на преобразуването. Знаел е как да победи времето. Именно тази тайна е искал да изтръгне от него владетелят”. ” Недоверието е чумата на новото време. Покосява наред”.” Мечтата на всяка жена е да живее в свят на доверие и искреност”И в края на романа става ясно, че на този свят действително не съществуват невъзможни неща.
Младата Натали се изправя срещу предизвикателството на една от най-добре пазените тайни в историята. Тя е автор на студия, която се опитва да разсее спекулациите около автентичността на авторството на Шекспир. В разследването на истината за творчеството на великия Шекспир попада във водовъртеж от опасни събития. Ще се откаже ли след срещата с убиеца от поставената цел – да стигне до истината или ще съумее да разплете здравия възел на тайната за „Аферата Шекспир”?
Най-загадъчното произведение в историята на човешката цивилизация вдига на крак политици, представители на влиятелни бизнессреди, членове на мощни медийни братства и ревностни пазители на забранени истини, обединени в тайни научни ордени. Новината, че неизвестен учен е разчел прочутия Ръкопис от Фраскати, се превръща в мотив за поредица от жестоки престъпления, тласкани от пагубен стремеж към власт над умовете, към лесно богатство и бърза слава. Разкриването на тайните послания на древен ръкопис, чиито шифър е неразгадан от седем века е основна задача на най-известни светила – алхимик, физик, мистик, астроном . Действието ни води в древни императорски дворци, мрачните галерии на злокобен Лабиринт, вековни мистерии , убийства, подлост, жестокост се крият навсякъде – всичко това в „Ултимус”, изключително увлекателен, разтърсващ роман, изпълнен с напрежение до последната страница. /Ултимус е определение, с което са удостоявани личности от различни епохи, притежаващи изключителни качества и въплъщаващи ценностите на древната цивилизация/.
Действието в романите „Пеперудата” ни води на екзотичен остров.Чаровният Бил в компанията на млади, красиви дами търси нови завоевания. Попада на Амели – омъжена чаровница. Възпитанието и моралът на жената от изтока, невинна и неопитна във флиртовете и обиграният изкусител на женски сърца се сблъскват. Ще се разгори ли огънят на любовта от искрата, пламнала между тях? На този въпрос отговаря финалът на романа. “Когато човек обича, прави неща, които в очите на останалите изглеждат лудост, но в неговите собствени са най-естественото нещо на света”
Минават години от раздялата на острова.Амели заминава, твърдо решена да не „разрешава на когото и да било да задуши приятното очарование на няколко безгрижни дни и нощи далече от дома. От колегите. От приятелите. От Ник”. И от Бил! „Мъжете притежават неприятния навик да объркват живота на една жена. Някой от тях обаче го правят очарователно.” Но „времето притежава способността да проваля старателно градени планове”. “Съществуват хора, които изваждат от дълбините на душата ни най-красивите чувства. Други изравят от най-мрачните ъгълчета неподозирани тъмни страсти. Трети не успяват да докоснат нито една струна и ни оставят напълно безразлични. Единствено в нашата власт е да решим кого да допуснем до себе си
Поройният дъжд я среща с младия Ралф Рюлер. “Най-силното оръжие на една жена е нейната беззащитност.” – така е и с Амели. Колкото и да се старае да бъде незабележима, да не бъде в центъра на събитията, това е невъзможно. И тук отново среща Бил. „Нищо на този свят не беше в състояние да заличи следите от нежността на този мъж. Нито непокълналото още чувство за вина, нито обвиненията, нито разстоянията. Бил беше оставил отпечатъка си върху всяка частица от тялото й. Беше белязал всяка брънка в душата й. Беше прогорил всяко ъгълче от съзнанието й.” Една среща, която променя хода на събитията. “Единствената любов, която продължава вечно, е неизживяната” Бил е готов на всичко, за да промени това! „Няма нищо по-лесно от това да накараш една жена да ти се довери. Необходимо е просто да си искрен. В любовта е важен полетът, Амели, а не целта. Посоката, а не разстоянието. Интензивността на преживяването, а не неговата разточителност.” Имат ли бъдеще двамата, ще преодолее ли Амели своите предразсъдъци, ще се радват ли на общо бъдеще ще разберете, око прочетете трите части на поредицата „Плътта на пеперудата”, „Гладът на пеперудата” и „Ловът на пеперудата”
И една среща в света на сенките. Фабулата на романа „Покойникът от Нашвил” .предавам с цитати от него: “Прекрасно е човек да живее в разбирателство с околните, но още по-прекрасно е, когато е постигнал мир със себе си”…” Няма ли гробище за милионери? – питам чистосърдечно, защото ми се вижда страшно нелепо в живота тези хора да населяват други планети, а тук да делим местата в парцела...” „Цялата тая паплач трябва да свикне с мисълта, че тук никой не дава пет пари за някогашните им постове, рангове и звания. Тук всички сме свободни. Освен това сме равни, както никога не бихме могли да бъдем в онзи живот. Няма началници и подчинени. Няма привилегировани и аутсайдери. И богаташът, и просякът, притежават само два метра площ и нито сантиметър повече.”... Това е строгата присъда от „Покойникът от Нашвил” . “Понякога именно сънищата ни дават представа за това, което става в действителност.” “Сблъсъкът на интереси невинаги прави сблъсъците интересни.”
Следва романът „Сласт”, забавлявайте се с героите на книгата - коварство, интриги, жестокост, убийство, изживейте вихрена страст, когато дните са изпълнени със сласт...”Разбиването на илюзии е най-мъчителното усещане на този свят” „Удоволствието винаги се заплаща. Независимо дали сме съгласни с цената или не.” „Най-дълги са онези пътища, по които човек няма желание да тръгне” “Трудностите изникват, за да бъдат преодолявани, любовите – да бъдат изживявани, а недоброжелателствата – да бъдат отминавани.”
„Напоследък изпитвам истинско удоволствие да си правя компания сам. Говориш със себе си, ругаеш и никой не ти се репчи. На следващия ден не гледаш кисели физиономии и не очакваш удари под кръста. Така съм щастлив, че ме има на този свят! С кого иначе ще се заяждам сега? Кой друг ще търпи тъпите ми въпроси и злобните ми подмятания? И кой е този, който утре ще ми се усмихва, след като цяла нощ се е скапвал от скука в компанията ми?” Такава е житейската философия на младия адвокат Максимилиян Графски преди да предприеме пътуване до Венеция с надеждата да намери решение и изход от положението, в което се намира и поправи объркания си живот. “Безразличието убива по-ефикасно от всяка бавнодействаща отрова.”Самосъжалението е страдалческото лице на стъпканото самочувствие” Най-трудно зарастват раните, нанесени в гръб”. Видът на отчаяние и безизходица дава коз в ръцете на изпечената, двулична, хитра и потайна Елионор Резловска да го оплете в мрежите на пъкления план, който крои. Вместо спокойствие и приятни дни на отмора, Макс става пионка в ръцете на хищната Елионор и е въвлечен в коварните й замисли. „Понякога да не правиш нищо не е достатъчно, за да задържиш една жена до себе си.” Тази е причината неговата съпруга Киара да напусне семейното гнездо. За някои жени бракът е цел. За по-прозорливите обаче е средство за постигане на цели. Макс трябва да осъзнае , че „Не всяко предателство убива, но всяка измяна оставя белези, някои от които са за цял живот. “Светът се пренасели с хора, които се грижат повече за телата си, отколкото за душите си.” , което е присъщо на хора като неговата любима Киара. Читателят следи със затаен дъх и усмивка ситуациите и чувствата, които разкъсват младежа. ”Изкушението винаги дава възможност за избор – да му се поддадеш или да устоиш. Неприятното е, че каквото и да избереш, след това съществува вероятност да съжаляваш” Съществуват хора, които не можем да забравим, дори да искаме и други, които забравяме, без да го искаме.” Мисис Резловска е от хората, които не се забравят! И за които „лицемерието никога не излиза от мода.”След всички перипетии и опасности, които го връхлитат като ураган, Макс е убеден, че животът му лети към бездната… Когато най-малко очаква, съдбата му поднася безценен подарък. И осъзнава, че „За да си щастлив, трябва просто да погледнеш нещата от ъгъла, под който изглеждат красиви” .
Стилът на Силвия Кристъл е оригинален, неподражаем, някога е забавен, изпълнен с хумор, друг път те побиват тръпки от ужас, изненадата те шокира, а описанието на природата те кара да се пренесеш точно на това място и да „чуеш” чуруликането на птиците, прохладата в сенчестата гора, ромона на реката, да се възхитиш на златния изгрев и кървавия залез, на зашеметяващата красота на пейзажа край теб!
Освен с великолепната си проза, поезията й е пропита със скъпи спомени и с различни силни чувства – на радост, болка, тъга, оптимизъм, нежност,.... ,римите се леят леко като планински ручей.
„Душата ми е скитница без бряг,
без дом, без пристан, без утеха….” „Скитница”

Във виното е истината, казват,
но нямат и представа от това,
че както виното умее да наказва,
не отмъщава никоя жена. – „Шепот и вино”

Светът от векове е с две души,
Едната волна, щедра, отзивчива,
И друга дребна, подла, завистлива.
От нея най-спокойно го лиши! – „Дуалистично”

Да вдигнем чаши за онази стара
като света презряла и преляла мъдрост,
която всеки ден с любов и страст ни кара
да гледаме с надежда в нашта бъдност. – „Наздравица”

Тя идва горда, властна, непокорна,
Омайва ме с опасния си чар,
После си тръгва дръзка, смела, волна
Като неземен и жадуван дар. – „Видение”

Вълшебни звуци времето отчитат,
минутите като листа отлитат.
Мечтите със стрелките се преплитат,
в душите ни във спомени се вплитат – „Мелодията на времето”

Малка част от поезията на Кристъл. Оставам сами да прецените въздействието на стиховете й!
Както сама споделя, Силвия Кристъл пътува много. Читателят ще посети и ще се възхити заедно с нея малка част от забележителностите на света, които описва в следните пътеписи:
Аугустусбург – сбъднатата мечта на принцовете Вителсбах
Университетът в Хайделберг – фабрика за нобелисти
Сан Суси – безгрижието на всемогъщите - дворцов ансамбъл в стил рококо в Потстдам
В деня на музиката и поезията - Пътят към Лебедовото езеро
Лебедовият замък – гнездо на легенди – приказният замък на баварския крал Лудвиг !!
Дворецът на нимфите – украшението на Мюнхен
Цвингерът – вълшебство от камък – архитектурен бароков комплекс в Дрезден
Карлови Вари – един от най-старите и прочути - курортът на величията
“Българинът обича света, но повече от всичко обича родината си. Държи на корена си и за нищо на света не би допуснал той да бъде изтръгнат. Защото знае, че корените дават живот. Без тях всичко линее. Съхне. И гние.” – е откровението на Силвия Кристъл в “Облакогонецът”
Където и да се намира, авторката носи в сърцето си спомена за родината и нейните райските кътчета. Тях описва в пътеписите:
Боженци – приказка от стари времена
Трявна – бисерът в пазвите на Балкана
Във всяка от книгите на Силвия Кристъл прозира мъдрост, убедена съм, че отделни цитати ще заемат място в следващи издания на „Мъдростта на вековете” или „Мъдрост за всеки ден” ..
"Там, където свършва останалият свят, започва семейството."
„Всяка жена е интересна до мига, в който започне да се прави на интересна.”
“Не е важно колко книги си изчел през живота си, а колко от тях имаш желание да прочетеш отново.”
„Изкушението винаги дава възможности за избор – да му се поддадеш или да устоиш. Неприятното е, че каквото и да избереш, след това съществува вероятност да съжаляваш.”
"Когато няма какво да правиш, прави добро."
“Светът се пренасели с хора, които се грижат повече за телата си, отколкото за душите си.”
"Независимо колко пъти си ги прочел, мъдрите книги винаги имат какво да ти кажат."
“Всичко на този свят е въпрос на гледна точка. Трябва просто да погледнеш нещата от ъгъла, под който изглеждат красиви.”
„Лицемерието никога не излиза от мода!”
„Телата си приличат, душите рядко.”-
“Взаимното опознаване понякога е фатално за чувствата. Може обаче да се окаже, че е и единственият път за тяхното съхраняване.”
“Продължителното застояване в зоната на завистта вреди на здравето. „
„Разточителното пребиваване във владенията на откровената добронамереност подмладява духа. Отприщва разума. Заздравява волята. Укрепва вярата в добродетелта.”
„Шоколадът е най-верният любовник. Винаги е под ръка. Дарява мигове на блаженство. И на една жена не би й минало през ума да му изневери, защото трудно ще намери нещо по-добро.”( за Денят на шоколада – 7юли)
„Когато човек обича, предава в чужди ръце всички ключове на душата си. И не прави сметка като лихвар, който се е затворил на тъмно и трепери да не изгуби даденото. Любовта не е сделка. Любовта е отдаване .Даваш всичко, без да мислиш какво получаваш в замяна.”
 
Това са кориците на романите на Силвия Кристъл. Защо ги помествам ли? За да ги разпознаете веднага, щом попаднат в полезрението ви. Убедена съм, че срещата с тях, както и с поезията и пътеписите от райските кътчета на земята, описани от Кристъл ще бъдат удоволствие за почитателите на стойностната литература и изящното слово. Всяка библиотека – домашна или обществена би загубила много, ако в нея не присъстват творбите на Силвия Кристъл, истинско доказателство, че може да има и български романи, които започнеш ли да четеш те грабват в могъща хватка, всичко друго остава на заден план и се разделяш с тях едва тогава, когато си прочел и последния ред от книгата! Дълго след това с дни не можеш и не искаш да четеш нищо друго Ако ви се струва преувеличено, опитайте и ще се уверите в правотата на казаното от мен! Който и роман на Кристъл да вземете – „Ултимус”, „Плътта, Гладът, Ловът на пеперудата”, „Довереникът”, „Анонимус”, „Аферата Шекспир”.., ще се убедите сами.
В българската литература има много автори, които съперничат на световно известни класици.За съжаление не ги оценяваме ( както много други неща – богатството и красотата на уникалния български фолклор, удивителна природа, гениалните ни таланти, учени и др.) Но съм убедена, че Силвия Кристъл е автор, чието име ще чуваме все повече, с творчество, което ще заеме заслужено място в библиотеките и сърцата на читателите от всички възрасти.
„С романите на Силвия Кристъл ще попаднете в разтърсващия свят на трилъра, на еротичната новела, на фантастичната повест и на семейната сага.” Сюжетите са завладяващи, спиращи дъха, описанията на емоции и чувства са осезателни, написани така, че да ни пренесат на мястото на събитието и ни принуждават да съпреживеем чувствата на героите.” Всичко това ни поднася майсторски Силвия Кристъл, единствената българка сред Кралете на трилъра. За финал ще използвам отново мисъл на Силвия Кристъл: "Независимо колко пъти си ги прочел, мъдрите книги винаги имат какво да ти кажат."
Силвия Кристъл ще зарадва скоро своите почитатели с два нови романа "Сезонът на лунатиците" и "Лявото око на Рембранд”. Убедена съм, че ще поемат веднага пътя към домовете и сърцата на читателите!
На автора Силвия Кристъл, желая несекващ полет на мисълта и идеи за нови творби, които извайва както майстор-ювелир своето произведение на изкуството, поредното скъпоценно бижу!

Таня Кирова