На входа на ямболските гробища е поставен част от надпис на хан Омуртаг:
Човек и добре да живее
умира и друг се ражда.
Не е написан целият, а в останалото е най-важното
Нека роденият по-късно
като гледа тези писмена
да си спомни за оногова
който ги е направил…….
В тази част от текста е смисъла на надписа, което е завет за поколенията.

Уважаеми читатели, в няколко поредици от статии ще се опитам накратко да Ви запозная с погребалните обичаи и паметниците в град Ямбол и около него от древността до наши дни. И така…..

Погребалните обичаи през различните епохи в човешката история са различни. Още в древността са били изграждани пирамиди, зидани гробници, надгробни могили, некрополи / градове на мъртвите/ и други.
Първите жители на града са живели в колиби на т.н. Рашева могила и Марчева могила, през периода 7 – 5 хилядолетие пр.н.е. Рашева могила се намира на ул. Марица в циганската махала по пътя за Веселиново, а Марчева могила под сградата на бившето предприятие Сердика. Направените частични археологически проучвания не са открили погребения от тази епоха.
През периода на бронзовата епоха 3 - 1 хилядолетие пр.н.е. в погребалните обичаи настъпват промени. Погребаните се полагат в земята в т.н. хокерно погребение, свити, както бебета се раждат от утробата на майката. Вярвало се е, че така отиват отново в майката земя.
Погребаните се оцветявали в червено – символ на живота. Червеният цвят на скалите в т.н. Червен баир, северно от Ямбол бил много подходящ за такива погребения. Намерените гробове в погребалните могили от вливането на р. Мочурица в р.Тунджа до с. Могила потвърждават това. Червените камъни са били важни при погребенията.
Откритата родова каменна гробница край с. Дражево, м. Събев баир през 2004 година датира от ранната бронзова епоха и е изградена изцяло с камъни от Червен баир. Не е ясно как тези камъни са пренасяни на разстояние 10 км. през р. Тунджа и блатата около нея.
По времето на траките и римското владичество център е Кабиле. Около селището в многобройни могили са били погребвани траките и другите жители.
През този период в района на Ямбол няма значимо селище. Тук се намирали много вили в района на Кринчовица, Бялата и Черната чешма, Иляскьой и др. Обикновено край вилите са погребвани знатните хора и натрупвани могили. При погребенията са заравяни и съдове, за да бъдат ползвани от починалия в задгробния живот. Погребвани са и коне с колесници.
През 1902 г., южно от Ямбол са намерени 3 колесници с много богата украса, което предполага, че там е погребан знатен човек от I век от н.е.
Някъде в началото на 30-те години на ХХ в., западно от Ямбол в м. Двата чучура е открита голяма зидана гробница. От коридора по тесни каменни стъпала се влизало в две гробни камери. Едната е с височина 3,60 м.. За съжаление тя е била ограбена още в древността.
През 1966 година в кв. Аврен бяха открити гробове на две знатни личности погребани по християнски обичай.Сред гробните дарове са предмети от стъкло, злато и др. Златният пръстен с образа на Константин Велики е на някой ветеран, удостоен с личната награда от императора. Фрагмент от стъклена ваза тип „диатрета” Рейнско производство. Находките са датирани от III – IV в. от н.е.
Западно от Ямбол в местностите Гърдев кладенец и Кринчовица също са откривани погребения в зидани гробове изградени от римски тухли от периода I - IV в. от н.е.

 ПЕТЪР ПЕТРОВ
историк

Следва продължение: СРЕДНОВЕКОВНИЯТ НЕКРОПОЛ ПРИ ЯМБОЛСКАТА КРЕПОСТ