През март – април 2020 г. се навършват 95 години от създаването на археологическите дружества в Ямбол, изиграли важна роля в процеса на издирване и популяризиране на археологическото културно наследство в региона. Тяхната дейност полага и основите на съвременното музейното дело в града.

Главна роля за създаването на обществените музеи изиграват местнитеархеологическите и историческите дружества – те по подобие на читалищата са граждански, доброволни сдружения на учители и ентусиасти по места. Целта, която обединява членовете на тези обществени сдружения е повдигането на обществения интерес към българската история и старини, които да бъдат издирени, съхранени и популяризирани, като важен фактор за националното самочувствие на българския народ. На 16. 12. 1901 г. в София е основано и Българското археологическо дружество (БАД). Според утвърдения през 1902 г. устав неговите цели са: да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото и да ги популяризира сред народа. В периода от началото на ХХ век до 30-те години в България се учредяват множество археологически и исторически дружества, които изключително активно започват да извършват археологически разкопки и да създават местни музеи.[1] Тяхното функциониране е регулирано с поредица Окръжни и писма на Министерството на Народното Просвещение.[2] Като министър в периода (1903 – 1907 г.) Иван Шишманов в Окръжното „Музейни сбирки при училищата“ призовава: „….за да може в едно сравнително по-кратко време да се издири, запази и прибере, всичко що може да осветли миналото на нашата земя, аз не намирам по-добър способ от уредбата на малки местни музеи, под ръководството на учителите. Такива могат да се устроят дори и при най-скромното селско училище….Каквито и теоретични интереси обаче да възбудят с време предметите на училищната музейна сбирка – едно е сигурно, че потомството и науката ще бъдат признателни и на най-скромния учител, който успее да запази нещо от паметниците на миналото“.[3] (1905). За да бъдат подпомогнати учителите и любителите на старините у нас да провеждат системни археологически проучвания – Археологическото дружество в София публикува през 1909 г. “Упътване за събиране и пазене на старини“ – в него на 83 страници обстойно се обяснява как трябва да се издирват археологическите старини, как да се документират откритията и как да бъдат съхранени, за да се избегне по-нататъшното им разрушаване.[4]

В началото на юни 1910 г. в Търново се провежда Първата национална археологическа конференция на археологическите дружества в България, на която се взема решение Археологическите дружества да се обединят в съюз, който да издава свой печатен орган. От 1911 г. започва издаването на Известия на Българското археологическо дружество (ИБАД), който се утвърждава като сериозно научно издание, което представя българското археологическо наследство. За кратко време БАД започва да развива активни международни контакти със сродни чужди организации. Организира археологически екскурзии, предоставя консултации, подпомага създаването на нормативни документи, осъществява връзката между централните и местните музеи.
През същата 1911 г. е приет и Закона за старините, който отваря нова страница в българското законодателство относно опазването на недвижимите паметници на културата, като издига нашето законодателство в тази област на европейско равнище. В него за първи път се регламентира и статута на възникналите към археологическите дружества в страната музейни сбирки, които са наречени Археологически музеи. В текста на закона се обяснява, че окръжните съвети, общините и културните дружества, както и училищата и военните учереждения имат право да образуват музеи. За тази цел те трябва да отговарят на следните изисквания: да притежават правилник или устав, които да са съобразени със Закона за старините и тези документи да са утвърдени от Министерството на народното просвещение, експозицията да бъде разгърната в помещение, което има добри и сигурни условия за паметниците, да има инвентарен опис на сбирката и уредник на музея, утвърден от Министъра на народното просвещение. Ежегодно музеят трябва да изпраща в министерството отчет за състоянието и дейността си, както и списък на ново постъпилите експонати. Колекциите на тези музеи се формират от старини, които народните музеи им отстъпват за временно или окончателно владение, от старини, които им принадлежат според този закон, от паметници, които получават чрез дарения от частни лица или са откупени със собствени средства. За музеите, които не изпълняват предписанията на този закон се предвижда закриване от страна на Министерството на народното просвещение по решение на Комисията за старините[5].
Две исторически дисциплини имат особено голяма популярност по това време и решаващо значение за развитието на музейното дело – археологията и етнографията. Във все повече градове на страната възникват Археологически дружества. В тях влизат местни учители, общественици и читалищни дейци. За съжаление войните в периода 1912 – 1918 г. и последвалата Национална катастрофа в резултат на Ньойския договор възпрепятстват това възходящо развитие.

Независимо от трудностите в периода между двете световни войни културно-историческото наследство заема важно място в политиката на българската държава. През 1921 г. Българското археологическо дружество се преобразува в Български археологически институт. В същата година Стоян Омарчевски (министър на НП) призовава директорите на институтите и средните училища да образуват комитети и организират подписка за фонд „Българска история и археология”, а учениците да създават археологически дружества и уреждат сбирки в гимназиите.[6]
През 1922 г. е издадено обстойно „Ръководство за разкопки, събиране и запазване на старини и монети“.[7] То е написано Рафаил Попов и Никола Мушмов и повече от 20 години е основно методическо ръководство за извършване на археологически разкопки. От 1922 г. започва и издаването и на поредицата “Известия на българския археологически институт“. По този начин в средата на 20-те години на ХХ век постепенно общите усилия, насочени към проучване на археологическите обекти, историческите корени, както и традиционния бит и култура на българите, водят до създаването на едни трайни, нови културни институти – местните музеи. Именно в този момент в Ямбол отново се заражда интересът към археологическото наследство.
На 01. 03. 1925 г. при Смесеното педагогическо училище (днес ПГ „Васил Левски“) в град Ямбол по инициатива на учителя по история Захари Измирев – родом от Сливен е основано Ученическо археологическо дружество под името „Диана. [8] На учредителното събрание е приет устав, изработен по образец на уставите на археологическите дружества в Бургас и Стара Загора. Избрани са управителен съвет и контролна комисия. В ръководството на ученическото археологическо дружество влизат – Иван Търпанов, Аспарух Бирников, Любен Брънеков, Димитър Дончев, Кутьо Златаров и Зафир Иванов.[9] Кутьо Златаров изработва печата на дружеството.[10]

Почти два месеца по-късно на 19. 04. 1925 г. се провежда учредително събрание на научното археологическо дружество „Диамполис”. При учредяването присъстват 34 души, от които 14 учители, 3 адвокати, чиновници и др.[11] Избрано е ръководство в състав: председател – Н. Курдов, подпредседател – Н. Петков, секретар – Й. Кринчев, касиер – Б. Бочков, редник на Археологическия отдел и написване на история на гр. Ямбол – З. Измирев и уредник на Етнографския отдел – Д. Марченков.

На това събрание е бил приет устав. Дружеството имало кръгъл печат с надпис „Научно археологическо д-во „Диамполис”, а в средата гр. Ямбол”.[12]
Уставът на дружеството е одобрен на 1. 03. 1926 г. Съгласно чл. 1 от Устава дружеството си поставя „за цел да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото в границите на Ямболска и Елховска околия и да буди интерес към тях у народа; да събере всички писмени и други материали по написване на миналата и настоящата история на гр. Ямбол и да проучи в етнографско, географско и природно отношение споменатите две околии, като в свръзка с това събере всички ценни предмети и материали”.
Дружеството има следните отдели:

1. Археологико-исторически.
2. Географско-природен.
3. Етнографски
4. Написване на история на Ямбол.
За постигане на своите цели дружеството има право да предприема разкопки, да събира паметници, да урежда сказки, да насърчава и награждава лица, които полагат грижи за паметниците, да откупува предмети за попълване на музея, да урежда изложби. Съгласно Устава, членовете са редовни, благодетелни и почетни. Редовни членове могат да бъдат всички; благодетелни – които подпомогнат дружеството най-малко с 5000 лв. и почетни – които принесат „някоя ценна услуга на дружеството”. Според чл. 21 от Устава ученическото дружество „Диана“ представлява секция към научното дружество „Диамполис“.[13] Наскоро след създаването на дружеството е издаден позив от ръководството, в който се разясняват целите и задачите на дружеството, неговия Устав и се апелира към гражданите да станат активни членове и да предадат запазените у тях експонати.[14]
Още на третия ден след учредяването си (4. 03. 1925 г.) археологическо дружество „Диана” извършва разкопки на Кабиле, в резултат на което са открити две римски монети, а при по-късни разкопки в следващите два месеца на същата година – мраморна плоча с надпис и две плочи с орнаменти.[15]
В началото на юни ръководителят на ученическото археологическо дружество Захари Измирев излиза с една статия в местния вестник „Тракиец”, в която описва изобилието на старини в Ямболския край и малкото грижи за опазването им.[16]
През есента на 1925 г. Археологическото дружеството провежда и разкопки и на една могила вдясно от ж.п. линията Ямбол – Бургас, при които са открити глинен съд, глинена лампа, лакримарий и четири медни гривни.[17]
На следваща 1926 г. научното археологическо дружество „Дианополис” предприема разкопки в м.”Кринчовица” край Ямбол, които са последвани и от други. Дружеството провежда много научни екскурзии с археологическа цел.[18] Отново през 1926 г. от археологически места край село Безмер дружество “Дианополис“ придобива около 15 експоната.
През есента на 1927 г. ученическото археологическо дружество „Диана” осъществява два излета до селищната Малева могила край Веселиново и провежда разкопки. Открити са бронзова брадва, три костени игли, глинени мъниста, хромел и др.[19] В резултат на проведените разкопки и научни екскурзии с археологическа цел са събрани доста експонати, които заедно с подарените от членовете на дружеството са подредени в дървен шкаф, специално направен след създаването на археологическото дружество през 1925 г. Находките от праисторическата могила край Веселиново привличат интереса на археолога Васил Миков, който през 1929 г. публикува една предварителна статия за Малева могила, в която дава подробности за проучванията на Археологическото дружество през 1927 г.[20]
След този първоначален ентусиазъм за разкопки, проявен в първите няколко години след създаването на археологическите дружества, сведения за извършвани от тях археологически проучвания липсват. От сведенията, които са достигнали до нас, е видно, че тяхната дейност се концентрира преди всичко върху научно-популяризаторска дейност и събиране на случайно открити археологически предмети.

Д-р Стефан Бакърджиев

 Библиография

Велков 1943: Ив. Велков. Народен археологически музей 1892 – 1942 – В: ГНМ, VII, 1943,11, 3 – 15
Томитова 2004: М. Томитова. Училищни музеи и музейни сбирки. Ролята на учителите в изграждането на музейната система в България (1878 – 1944 г.). – Изв. на РИМ -Велико Търново, ХІХ, 2004, с. 375
Миков 1928/1929: В. Миков. Селищна могила отъ бронзовата епоха до с. Азапкьой (Ямболска околия). – ГНБМПл., Пловдив, 1928/1929, с. 171
Недков 2006: С. Недков. История на музейното дело в България, София, 2006
Попов, Мушмов 1922: Р. Попов, Н. Мушмов. Ръководство за разкопки, събиране и запазване на старини и монети, София, 1922, с. 233
Сборник с отбрани окръжни от Освобождението до края на 1942 г., т. ІІ, С. 1943, с. 1200

[1] (Велков 1943, 3-15)
[2] (Томитова 2004, 375)
[3] Сп. Училищен преглед, г. Х, кн. ІІ, 1905, 57-67.
[4] (Недков 2006, 145)
[5] (Недков 2006, 79-82)
[6] Сборник с отбрани окръжни от Освобождението до края на 1942 г., т.ІІ, С. 1943, с. 1200.
[7] (Попов, Мушмов 1922, 233)
[8] В. Тракиец, бр. 82 от 7. III. 1925 г. и ОИМ – Ямбол, Инв. № 974, Статистически лист на дружеството за 1933 г.
[9] ОИМ – Ямбол, СФ, Инв. № 877, Спомени на Аспарух Бирников за археологическо дружество „Диана”.
[10] По устни спомени на Кутьо Златаров.
[11] ЦДИА, ф. 264, оп. 5 а. е. 2372, л. 1. Протокол № 1 от 19. IV.1925 г.; ОИМ-Ямбол, Инв. № 1153, Устав на археологическото дружество „Диамполис”, в гр. Ямбол, печ. „Просвета”, 1928, с. 7; В. „Тракиец“, бр. 98 от 4.VII.1925 г.
[12] Печатът се съхранява в РИМ – Ямбол, фонд „Нова история”, Инв. № 374.
[13] ОИМ – Ямбол, Инв. №1153, Устав на археологическото дружество„Диамполис”, в гр. Ямбол, печ. „Просвета”, 1928
[14] ОИМ-Сливен, фонд Захари Измирев, Позив към ямболските граждани и гражданки от настоятелството на дружеството, 30. VI. 1925 г.
[15] В. Тракиец, бр. 91 от 5. V. 1925 г.
[16] В. Тракиец, бр. 87 от 12. IV. 1925г.
[17] В. Тракиец, бр. 110 от 29. XI. 1925 г.
[18] В. Тракиец, бр. 117 от 28. III. 1926 г. ; бр. 121. V. 1926 г.
[19] ОИМ-Ямбол, Инв. № 1152, Доклад за дейността и състоянието на ученическо археологическо дружество „Диана” при Ямболската смесена педагогическа гимназия за I срок на уч. 1927/1928 г.
[20] (Миков 1928/1929, 171)